Дупнишката бригада помогна за разчистването на четири къщи в Каравелово.
Както писахме, десетина граждани, волейболистите и треньорът Виктор Карагьозов от „Марек Юнион Ивкони“ се включиха с помощ на място в пострадалото от наводненията село Каравелово.
Освен физическа помощ за разчистване на къщи и дворове, групата занесе на пострадалите стекове минерална вода и консервирани храни.
„За момента хората имат достатъчно вода и храна. Има и много доброволци на място, но това за което местните се молят наистина е помощта за разчистването да продължава. Картината на място е ужасяваща. Това райско кътче е буквално пометено от стихията.
Още при навлизането към селото видяхме полята с напълно унищожена реколта.
Най-големи са щетите от двете страни на реката. Има много разрушени постройки, вижда се как тухлите на иначе масивни къщи за подкопани от придошлата вода. Чудо е, че няма жертви. За съжаление, има много издавени животни, няма домакинство, което да не е изгубило животните си или част от тях. Каква е била силата на придошлата вода си личи и по затрупаните, обърнатите и унищожени автомобили.
Буквално има закопани до таван коли и микробуси, виждат се обърнати трактори и друга техника – сякаш са детски играчки.
Виждат се само останки от бетонни мостове, които са отнесени. Аз бях с групата, която разчистваше къщата и двора на баба Марийка. Тя е загубила всичките си агнета, овцете някак са се спасили. Мазетата и първият етаж са пълни с кал и тиня, а влагата се е пропила по стените много над линията, която бележи до къде е стигнала приливната вълна. Така е във всички къщи и наистина нямам обяснение как хората ще живеят в тях, защото сигурно ще тръгне мухъл. Иначе технологията е такава – доброволците рият калта и я пълнят в кофи и ръчни колички, след което се изсипва на улицата. Там минава техника, която я товари на камиони и след това се извозва.
Възхитена съм от момчетата от волейболния отбор. Работиха с такава дисциплина и толкова отдадено,
че свършиха работа за 200 като мен“, разказа ни Деметра. Въпреки крехката си физика, тя се включи като доброволец и беше част от скромната, но сърцата група, работила вчера в Каравелово.
Дупничани са се включили и в пренасянето на чували с храна за селскостопанските животни.
Доброволци от цялата страна помагат и за това – да бъде подсигурено изхранването на оцелелите животни.
„Местните ни казаха, че дори идват доброволци ветеринарни лекари от страната, които преглеждат животните и ги лекуват, ако се налага.
Усеща се дух на съпричастност, което прави ужаса поносим.
Местните разчитат само на хората, това казват – получаваме помощ от народа, държавата я няма. Големият им страх е помощта да не секне, а пострадалите да не бъдат бързо забравени, както обичайно се случва.
Иначе видяхме доброволци буквално от всеки край на страната. Наистина към момента пострадалите са запасени добре с храна, вода и продукти от първа необходимост, но трябва още помощ за разчистването. Ще трябва за месеци напред. Много далече е моментът, в който къщите ще бъдат годни за обитаване. На едно от съседните къщи доброволците изхвърляха кал от прозорците на втория етаж. Вторият етаж е задръстен с кал! Та това е ужасно. На място осъзнаваш реалните мащаби на бедствието. Но и осъзнаваш, че, ако ние, хората, не помогнем, няма кой. Няма как техниката да влезе в дворовете и къщите, чистенето им може да стане само на ръка. Иначе, поне каквото видехме, техника има и тя не спира да работи“, разказа още тя.
Групата на фитнес инструктора Василена Николова пък изпълнила и тежката задача да „събере“ удавила се овца от двора на възрастен мъж и още по-възрастната му майка.
Не само заради почистването на къщите преди наближаващата зима, но и заради опасността от инфекции и възникването на епидемии разчистването трябва да върви колкото се може по-бързо.
„Под наносите има не само заровена техника, включително автобус, но и много удавени животни. Буквално се работи в надпревара с времето. Не трябва да забравяме пострадалите, защото са нужни още месеци със същото темпо за разчистване, за да се стигне кота нула, след което може да започне и възстановяването“, каза и Василена.
На място няма време за разтакаване, само за бързо хапване на крак. И въпреки това, работата върви бавно, просто защото щетите са огромни… но преодолими, ако помощта не спре. „Хората се страхуват най-много от това. Затова чакат идването на доброволците с нетърпение. Призовавам, тези, които могат, да отидат и да помогнат“, каза още Деметра.
