Ники и Лъчо спасиха богоявленския кръст в името на живота

Ники и Лъчо, които тихо ни припомнят кое е важното, каква е същината на християнството и кое трябва да ни държи към традициите.

Двамата приятели от Кочериново спасиха богоявленския кръст в името на живота и надигнаха вълна от съпричастие и добрина. Вълна по-голяма и пречистваща, дори от студените води на великата Рилска река.

Още преди Йордановден 22-годишният Николай Бараковски и 43-годишният Лъчезар Георгиев решават, че този път ще участват в ритуала за спасяването на кръста с една цел – да помогнат за лечението на Христо Златарски.

Николай Бараков с приятел по време на мисията за събиране на средства

43-годишният Христо живее със съпругата си и 5-годишната им дъщеричка в Заводското селище в кочериновското село Бараково. Диагнозата остра левкемия преобръща живота му. Работливият и сърцат млад мъж, който се грижи за семейството си и се радва на малката си дъщеря, е принуден да насочи всичките си сили в борба за живота си. И то с коварна болест, която вече е погубила баща му и брат му. В случая на Христо лекарите дават 50% шанс, че може да се излекува.

Тази надежда не само крепи Христо и семейството му, но „запалва“ и сърцата на Ники и Лъчо.

„Щом разбрахме, че Христо има нужда от средства, а от тези средства зависи дали ще остане до детенцето си, решихме, че тази година ще участваме в ритуала на Богоявление, за да опитаме да му помогнем.

Цялата група от Кочериново се съгласихме, че който и да спаси кръста, ще дарим средствата за лечението на Христо.

Така се случи, че това сме ние с Лъчо“, разказа за largoto.bg 22-годишният Ники.

Той е студент в ЮЗУ, като желанието му е да бъде учител по физическо възпитание и спорт. Учи, но междувременно и работи в производствен цех в Бараково.

43-годишният Лъчезар е шофьор. Двамата са участвали в богоявленския ритуал и в предишни години.

„Два дни обикаляхме къщите в Кочериново. На третия ден поставихме кутията на площада и обявихме, че всеки желаещ може да направи дарение от 9 до 19 часа. Много хора се отзоваха, кой с колкото може. Така събрахме сумата от 6455, 33 лв. Парите вече са преведени по сметката на Христо. Всички кочеринци му желаем да победи болестта! Дано има още много години пред себе си, за да възпита и отгледа дъщеричката си, да я види пораснала и да я научи на всичко, което само един баща може да даде на дъщеря си“, казва Ники с вълнение в гласа.

Лъчо и Ники, а и цяло Кочериново ни припомни, че ритуалът за Йордановден не е нито патриотичните подвиквания на хорото в реката, нито е тубите с вино, нито е в големината на байраците и везбата на носиите. Не желанието за показност, а съпричастието и добрината са смисълът на традициите и същината на вярата. Без значение коя е тя.

„Дадохме глътка въздух на Христо и семейството му, защото лечението му, доколкото знаем, е по около 1000 лв. на седмица. Желаем му пълно и възможно най-бързо оздравяване! Благодарим на всеки кочеринец, дарил средства“, казва още Ники.