С аплодисменти и носталгични спомени бе посрещнат бившият президент на Марек Стефан Милушев на стадион „Бончук“. Милушев, с право титулуван като най-успешния президент в новата история на клуба, присъства на мача със Спортист Своге от Втора лига. Наскоро компанията на Стефан Милушев оказа финансова подкрепа на Марек, а привържениците се замечтаха това да продължи.
“Помощта сама ще си дойде. Обявих и на Цецо Видински, който поздравявам, и на момчетата, че всяка една продажба от нашия магазин, който ще открием след две-три седмици, ще има отчисления и ще отива в касата на футболния клуб. Защото наистина тези момчета заслужават.
Футболът е добре и върви тогава, когато е осигурен.
Не може да пътуваш, някой път се налага, в деня на мача. Предстои гостуване на Добруджа, това са над 400 км. На тези футболисти им трябва настаняване, ресурс за храна и на другия ден да изиграят мача, така се прави. Мисля, че и този лагер ще им го подсигуря. На мен всичко ми харесва, има и какво да се желае. Тук се работи достатъчно добре, виждам и помощно игрище. Теренът е в добро състояние”, заяви Стефан Милушев.
“На мен ми се понрави играта, която показват възпитаниците на треньора Калпаков. Добре играят и класирането го показва. 28 точки много малко разбирачи на футбола са очаквали, че този отбор с този бюджет може да постигне. Шапка им свалям! Поздравявам всички, най-вече треньора, ръководството и самите футболисти!, каза най-успешният президент на Марек.
“Очаквах повече фенове. Липсва ми това, което виждах преди време – Сектор В. Тези трибуни. Няма го фенклуба. Липсват ми знамената.
Липсват ми тъпаните, барабаните, атмосферата на „Бончук“.
Но всички трябва да си правят много точно сметката. Пето-шесто място във втория ешелон е едно добро постижение. Да радва хората, защото Дупница заслужава. Раждат се много кадри в този град. Виждате влезе едно момче на 16 години (б.а. Слави Наков), макар и за малко да усети тръпката. Трябва повече хора да идват. Тези футболисти го заслужават, а и малко повече приходи да има. Мисля, че ще идвам често. Още повече, че аз живея в Мало Бучино, 25 минути ми е пътят до стадиона“, каза още Милушев.
“По принцип всичко, което е градено тук, е правено с голяма любов. Знам го, въпреки че не съм роден тук. Правено е с една идея.
Спомените ми за тези 7-8 години тук са перфектни.
Връщам си назад лентата. Говорихме си с Янек и Анжело за един наш мач за УЕФА Интертото в Генк. Бяхме настанени в Брюксел и автобусът тръгваше за мача в Генк. Този град е на около 70 км от Брюксел. И те казват на шофьора „тръгни напред, поне 3 метра“. Шофьорът тръгна на задна и след 250 метра спука въздушна възглавница. Но веднага взехме 4 таксита, платихме над 1000 евро и успяха футболистите с треньора и масажиста да стигнат на време за мача“, върна се в спомените си Стефан Милушев.
„Аз съм повече реалист, отколкото фантазьор.
Тогава бях доста по-млад. Нещата бяха по-различни. Ако беше едно време, този мач щеше да започне много по-тежко. Знаете връзките на ръководството на Своге. Ако си спомняте, по мое време два пъти играхме полуфинал за Купата на България
– един път срещу Литекс и един път срещу Левски. Ами, някои мачове не можехме да минем центъра… В момента поне се разрешава да се играе футбол. Чест им прави на съдийската колегия. Няма ги тези похвати на голяма част от президентите – единият отбор да играе с няколко футболисти по-малко”, завърши Милушев.
