Софийската художничка Ралица Денчева гостува за втори път в Дупница с изложба. Изложба не от картини, а от рентгенови снимки. Рентгенови снимки на невидимото, на мистичното, на божественото, на любовта, на красотата, на нежната сила и всемогъщото обаяние на женската стихия. Женската стихия като начало на човешкия всемир, като смисъл на живота, като плътност на съществуването и като олицетворение на смисленото.
И ако картините на Ралица имат силата да преобразяват теб – като с бяла магия да успокоят пулса ти, да отлепят краката ти от земята, а ръцете ти да превърнат в криле, то артистичната сила на художничката преобрази изцяло „Джамията“, давайки й завършено усещане за галерия.
„За първи път ни гостува автор, който носи толкова много любов“, каза при откриването на изложбата уредникът на „Джамията“ Ивайло Орманков. А ние добавяме – автор, който донесе чувство на цялост, издигайки в „Джамията“ олтар на изкуството, а не използвайки пространството само за представяне на платната си.
Ралица е завършила живопис и естетика във Великотърновския университет, в творбите й личи старата Търновска школа. Но не само защото има тапия, а защото носи, излъчва и създава естетика, тя дава на дупничани пълна и плътна разходка из неплътния свят на духовното. А приятното изживяване от откриването на изложбата в късния следобед вчера бе още повече засилено от изпълненията на младият китарист от Дупница Петър Тодоров. Благодарение на деликатни му изпълнения изложбената зала се превърна в дансинг, на когото класическата музика и изобразителното изкуство се завихриха в чувствен валс.
В изложбата „И зазорява красотата“ са включени близо 50 картини – маслена живопис върху платно и рисунки с цветни моливи.
Част от картините са участвали в изложби в Париж – в галерия крипта на катедралата „Св. Мария Магдалена“,
Будапеща и в артфестивал в Торонто. Има и нови платна, които авторката представя за първи път пред публика.
Експозицията може да бъде видяна в Дупница до края на месеца.
-Ралица, добре дошла отново в Дупница след 10 г. С какво чувство се връщате и струва ли Ви се преобразен градът?
-Много се зарадвах и благодаря на Ивайло за поканата, защото досега не съм влизала и правила изложба в сграда на джамия. Моите картини са мистични, насочени са към езотериката и религията, мисля, че тук попаднаха точно на мястото си. Щастлива съм, че получих тази покана и че осъществихме изложбата. Градът е красив и приветлив. Сега нямах много време да го разгледам, но съм с добро чувство и от предишното си гостуване. Първата ми изложба беше във фоайето на Общината. Сега обаче се чувствам на мястото си. Сградата е изключително красива и въздействаща.
–Ние Ви благодарим, защото преобразихте „Джамията“ изцяло. Дадохте й пълно усещане за галерия, за първи път е истинска изложбена зала. От решението посетителите да бъдат посрещнати с Ваши картини още от улицата, да разместите пана за картините и осветлението…
-Благодаря. И други хора казаха, че за първи път имат пълно усещане, че влизат в изложбена зала.
-С ренесансов рисунък като от светска книга с религиозни глави, картините Ви носят изключителна нежност и мистично присъствие. Предпочитате да рисувате жената, а имат ли прототипи образите Ви?
-Наблягам на духовната сила на жената. Очите, погледът за мен са най-важните. Имам картини, в които жените са облечени в носии, но това е подчинено на образа, а не е водещо. Атмосферата и усещането са важни. Някои картини имат прототип. Детенцето например е дъщеря ми когато беше на 2 годиники, сега е на 28 г.
В повечето картини рисувам образ, който е идеал за мен. Може би рисувам себе си такава, каквато искам да бъда.
Рисувам един вътрешен свят на идеали, по-възвишен, божествен. Свят, към когото трябва да се стремим, да го откриваме и все повече човешката природа в нас да намалява и да израства божествената природа. Аз вярвам, че ние, хората, имаме божествена същност и нашето наследство е от небето и трябва да се върнем към тази същност. Колкото повече се доближаваме до тази си божествена природа, толкова по-добри хора ставаме и толкова повече сме способни да обичаме.
-Освен нежна, Вашата жена е и смела, виждаме, че е разголена и дръзка в някои от картините.
-Повечето картини са посветени на Мария Магдалена. Правих концептуална изложба в Париж. За мен, а и не само за мен, все пак има и литература, тя е най-приближеният ученик на Исус Христос, негова възлюбена и апостол на апостолите, има и евангелие. Всеки може да прочете колко е била близка до Христос, колко е била силна и любяща Бога. Може би в мен има нещо от нея, защото аз минах през много тежък катаклизъм в живота си и след него не съм същата. Припознах се в нея, защото станах силна, намерих сили в себе си, за които не съм предполагала, че имам. Оставайки сама трябваше да отгледам сама двете си деца и да го направя чрез изкуството. Свише ми се даде сила и подкрепа и аз успях да изляза. И мисля, че излязох победител.
За мен рисуването е свещенодействие.
Търся божественото в себе си и се издигам на друго ниво на съзнанието. Това е свят красив, чист, светъл. Вярвам, че чрез изкуството човек може да припознае този свят. Всеки може да го припознае. И чрез моите картини, и чрез собствената си сила. Този свят е винаги наша утеха и прибежище. Този свят, вътрешният свят, ме изведе от пропастта. И в същото време никой не може да ти го отнеме, той винаги е с теб, винаги ще си силен с него.
–А чрез картините си провокирате и помагате и да другите да преоткрият вътрешния си свят, да го изведат към повърхността и така да направим реалността по-красива и хармонична?
-Да, всеки човек има такъв свят на идеали, на божествено, на смирение и хармония. Дано успявам да помогна на публиката да го открие.
-Присъствието на Исус в изложбата на какво се дължи?
-Тази картина участва в конкурс „Пазители на православието“ в Исторически парк-Варна преди година. В ръката си държи Варненската катедрала. Спазила съм канона напълно. Реших да я включа в изложбата тук, защото ми е много скъпа на сърцето. Аз съм вярващ човек. Моята религия е любовта, красотата и живота в една симбиоза. Христос е в мен, виждам Бог навсякъде, както той е навсякъде.
А и сега образът на Исус стои като закрилник тук, благославя всеки влизащ в залата.
-Вплитате в картините си много символи, виждаме надничаща зад рамото на жената сова, виждаме гълъби, рози, лилиите, а образите на жените са с ореоли от злато и светлина.
-Да, совата е любимата птица на дъщеря ми, а и е символ на мъдростта. Имам една картина с много вплетени богомилски символи – слънце, орел, кръст, сова, житни класове, роза. Лилиумите са изключително красиви цветя, но и символ на преминаването в божествено измерение.
Ореолите не са случайни, така представям светостта на жената като третият елемент на Троицата. Аз вярвам в това. За мен жената е свята и чрез картините я издигам там, където й е мястото – на трона.
