Тя е на път да сбъдне 111-годишната мечта Дупница да има място на паметта – Анелия Геренска.
Дългогодишният директор на Исторически музей-Дупница спечели конкурса за поста, проведен преди броени дни. Мотивацията й не само да се яви на него, но и да работи всеки ден от 1995 г. насам, е една – да сбъдне мечтата на основателите на едно от първите археологически дружества в България – дупнишкото „Царичина“.
„Мотивацията ми да се явя на конкурса за директор на Исторически музей-Дупница е личната ми професионална кауза – дупничани да имат свое място на памет – музея. Да го възприемат като важен топоним от градската среда, като място, където ще открият знание за миналото и емоционално ще го съпреживеят.
Работя в музея почти от създаването му, първоначално като уредник, а от 2009 г. като директор. Наистина все още основната цел – създаване на постоянна експозиция не е реализирана. Но за периода ИМ-Дупница успя да се еманципира и утвърди като културна институция, която издирва, изучава, съхранява и представя културно историческото наследство на района и активно участва в културния живот на града.
Исторически музей-Дупница е в много важен момент на трансформация
– в етап на изпълнение са два проекта, касаещи бъдещото му развитие“, казва Анелия Геренска.
Първият проект е „Ремонт и адаптация на бившия Младежки дом в Общински исторически музей“. Проектът на Община Дупница е на стойност 2 100 000 лв. и се финансира по програма на МРРБ „Региони в растеж“.
С осъществяването на този проект е поставено началото на създаването на „мястото на памет“.
Вторият проект е „Светлина от миналото” на Исторически музей в партньорство със Североизточен район за развитие Куманово. Той се финансира по ТГС и предвижда създаване на нова експозиция и дигитален център.
Музейното дело в Дупница започва през 1911 г., веднага след издаването на Закона за старините.
Археологическо дружество „Царичина“ получава сградата на Джамията за създаване на музей, но ремонт така и не се осъществява, поради „вечно безпаричие“, както пише тогава Никола Додов.
Последно музеят се помещаваше в Младежкия дом, но без ремонти, а и след покривни течове, там не бе подходящо за постоянна експозиция. В момента музеят е приютен в бившия юндом, където чака устройването на новия си дом.
Проектът „Светлина от миналото“ обединява няколко идеи на музейния екип.
Иначе казано е с един куршум два…, т.е. три заека – запазване на типична градска къща, обособяване на музей на градския живот и дигитализация на вестник „Светлина“.
Проектът трябва да приключи до края на тази година, като в момента приключва ремонтът на къщата на Станке Димитров.
„Къщата е типичен представител на градската къща от началото на 20 век. С ремонта се постарахме да върнем максимално автентичността на сградата. Това е първото полезно, тъй като са малко запазените до днес градски къщи. Някои за разрушени напълно, някои изгубиха фасадите си след ремонти, някои се рушат. Разбира се, има и други примери за градска къща и към момента, но те са частни. По проекта ни помогна това, че с обявяването й за къща-музей на сградата е даден статут на национален исторически паметник. За съжаление не може да променим името, тъй като и сега тя фигурира във всички документи с името „Станке Димитров-Марек“. Трябва да се знае – има претенции, но няма как да върнем експозиция на Марек.
След ремонта тя вече ще бъде къщата на Дупница и ще отразява живота и бита на дупничани.
Къщата е построена през 1912 г. На първия етаж се е помещавал дюкяна на главата на семейство, който е бил папукчия, а на втория етаж е била жилищната площ.
Намерението ни е да обособим различни стаи. Кухнята ще представя кухнята на дупничанката, дневната – типичната за времето дневна и пр., а за това имаме нужда от съдействието на гражданството“, казва директорът на Исторически музей и посочи, че музеят не е дело само на музейните работници, а на музейните работници и гражданството заедно.
„Ние вършим нашата професионална работа – да съберем, да оценим, да съхраним. Но особено в тази инициатива – да имаме музей на градския живот, се нуждаем от съдействието на дупничани. И особено от наследниците на старите фамилии, които съхраняват снимки и предмети. Разбирам, че за тях това са не само старини, но и емоции и семейни спомени, но след като вече ще имаме място за експозиция, ние гарантираме, че те ще бъдат опазени за идните поколения.
С предаването им в музея те ще бъдат не само запазени, но и така дарителите ще впишат фамилната си история в историята на Дупница. А миналото на предците им ще остане видимо за всички бъдещи поколения“, казва Геренска.
Дупница е град от самото си създаване и от самото си създаване има пряк досег до света
заради това, че градът е бил основна пътна артерия, свързваща Азия и Европа.
Някак естествено Дупница започва да живее като модерен европейски град веднага след Освобождението. Развитието на производството догонва търговията, с която градът е обвързан тясно от създаването си. А те вървят успоредно със затвърждаването на Дупница като образователен и културен център.
В цялата тази суматоха – но всъщност просто забързано развитие, дупничани създават дружеството „Царичина“.
Ентусиазмът на пионерите обаче се сблъсква с финансов недоимък – най-вече заради поредицата войни, в които България влиза.
Гражданството откликва на апелите за набиране на средства за ремонт на Джамията, за да бъде пригодена за музей. Тогава се организират вечеринки и акции, но средствата не са достатъчни. Въпреки финансовите проблеми, пионерите на музейното дело извършват разкопки, събират документи, сведения, артефакти и старинни предмети… За съжаление след 1944 г. събраното не е опазено в цялост, а по време на режима не се правят разкопки и проучвания. Грижата за запазване на градската памет е концентрирана само върху къщите-музеи на Марек и Желю Демиревски.
С промените от 1989 г. музейното дело в Дупница се възражда – разкопките се възобновяват още през 1991 г. Започва и работа за събиране на разпилените късчета история.
Но едва сега сме на прага на осъществяване на 111-годишната мечта музеят не само да има сграда, но и да функционира спокойно като такъв.
„Все още не смея да се зарадвам, но това ще бъде огромно постижение. Това е мечта не само на пионерите на музейното дело, не само на елита и интелектуалците на Дупница, не само на краеведите и историците, но и на всеки милеещ за града дупничанин. Това е и моя лична мечта и кауза. Дължим го на историята, дължим го и на бъдещето“, посочи Геренска. И припомни, че след Освобождението дупничани са сред първите, които внасят модерни шевни машини, фотоапарати, техника, обзавеждат домовете си с европейски мебели, започват да се обличат по европейската мода. Купуват си и малки предмети, като захарнички, огледала, часовници…, с които домовете да бъдат не само уютни, но и кокетни.
„Ще приемем отговорно и с благодарност всяко дарение, което гражданите са готови да направят за музея.
Говорим за снимки и книжа, които показват градския живот, както и на предмети, които го отразяват.
Идеята е да обособим и една стая, в която да може да провеждаме ателиета с деца и младежи, а и не само. Да покажем как се е правило сладко от бели череши, с което дупничанката е посрещала гостите; да покажем плетене на дантела, с която е украсявала покривалата за леглата и пердетата; как е подреждала масата; как е бродирала. Разбира се, ще показваме и дупнишката шевица, но не само. Реално дупничанката изоставя шевицата скоро след Освобождението и започва да се облича модерно. Бихме приели и автентични аксесоари и модни дрехи от това време“, обясни още директорът на музея.
Дигитализацията на живата памет – вестник „Светлина“ е другият огромен принос на проекта „Светлина от миналото“.
Опитите на Геренска в тази посока са от 2014 г. На два пъти обаче проектните предложения за отхвърляни.
„Първите броеве на вестника вече се на над 100 г. и хартията се чупи и уврежда, макар че сме поставили вестниците в папки. Мечтаех да защитим и запазим това богатство за бъдещето. А и да улесним краеведите, учениците и студентите, които идват, за да четат вестника.
Вече закупихме техниката, с която вестникът ще бъде заснет и „качен“ в електронен вариант. Скенерът е скъп, но трябваше да купим такъв, който няма да притиска страниците, защото лесно могат да бъдат увредени.
След като приключим с дигитализацията,
всеки желаещ ще може да идва в новия градски музей и да чете вестника в приятна среда.
Вярвам, че ще бъде интересно, защото има статии, които са актуални и днес. В. „Светлина“ е живата памет на Дупница и околията в продължение на над 20 г. – от 1920 до 1944 г., т.е. до национализацията на печатницата на братя Пилеви. Вестникът има национални награди за журналистика и е един от най-продължително списваните провинциални вестници. Това има своето обяснение – изключително добре списван и с високо ниво“, каза още Геренска.
По проекта вече тече разработването на т. нар. „електронен музей“, който ще направи експозициите достъпни от всяко кътче на планетата. Ще бъде разработен и електронен каталог, който пък ще улесни работата на служителите.
Завръщането на музея в Младежкия дом с подобаваща визия и условия е другият голям проект.
„Обновлението на сградата вече тече, но пред екипа ни е по-голямото предизвикателство. А именно да защитим концепция за това как ще изглежда отвътре музея, каква ще бъде постоянната експозиция и как ще привлечем първо дупничани да опознаят историята си, а след това и туристите – да се запознаят с историята ни.
Дупница има изключително богато и интересно минало и нямаме нужда от лустро и бутафория.
Първо, за да се чувстваме ние горди и след това, за да предложим на гостите интересно и стойностно преживяване. Концепцията ни ще мине през три института за рецензия, като големият ни стремеж е да успеем да представим новаторски поглед, отговарящ на съвременния потребител.
Музеят ни може и да е закъснял, но ще се постараем да не е пример за застинала в миналото неприветлива експозиция.
Работим усилено и в посока да имаме интерактивност, т.е. да можем да покажем дигитално историята с 3D изображения. Трудно е човек да си представи как е изглеждала местността „Кулата“, а това е мястото, събиращо хилядолетната история на града. От бронзовата ера през късната античност.
Показваме артефактите от разкопките там, но работим и за това да може да бъде визуализирано дигитално, за да се вижда как местността се е променяла и как е изглеждала.
Много ми се иска местността „Кулата“ да бъде обособена като парк.
Да може да отидеш и да прочетеш къде се намираш, да почувстваш богатата история. Както знаете, там се намира и капсулата с костите на загиналите във войните и мястото е своеобразен паметник на всичките ни предци.
И казвайки това, идеята ни е след уреждането на музея в Младежкия дом и в къщата на Марек, да можем да организираме турове за туристи. Включително и през Часовниковата кула, която сега предстои да бъде обновена.
Часовниковата кула в началото е била наблюдателно-охранителна кула. Образно казано, тя наблюдава и вижда случващото се в града почти от самото му основаване от османците. Предполага се, че кулата е част от комплекса Каменен мост-Джамията, който реално поставят началото на Дупница. От кулата се е осигурявала охраната първо на моста, а след това и на града. Дупница възниква като град изключително бързо. За порядъка на 20-25 г. градът се ражда и заживява, превръщайки се в главна пътна артерия за кервани и войски. За първи път е споменат в османски регистър от 1475 г., а рицарят Арнолд фон Харф през 1499 г. вече описва „Tobinitsa“ като „хубав град“.
Камбаната на часовниковата кула е малка и с хубава изработка. Има надпис на немски “Виена 1782 год.”, следва и славянски надпис с означение „черквата “Св. Димитър” из место Препое”, от където е заграбена и донесена от дупнишкия аянин Сюлейман Карагалията при участието му във войната на Турция със Сърбия (1792-1812 г.). А решението за преустрояването на кулата в часовникова най-вероятно е взето, за да се задава ритъм на града. Най-вече на тръгващите кервани и на търговците“, обясни още Геренска.
