Археолозите свалиха още от пластовете земя и прах, криещи богатата история на Дупнишко.
В Деня на археолога, който отбелязваме днес, 14 февруари, Исторически музей-Дупница представи резултатите от прочуванията на обекти в Горно дупнишко поле.
Резултатите обобщиха директорът на музея Анелия Геренска, научният ръководител на разкопките д-р Светла Петрова и археологът Емил Севдин, уредник на отдел „Археология“ в музея.
Заради епидемиологичната обстановка миналата година публична презентация не се проведе, затова и днес бяха представени обобщените данни от разкопките през 2020 и 2021 г.
Те са продължение на работата от миналите години – в терена на църквата „Св. Спас“ в Червен брег и в античното селище Германея в Сапарева баня.
С последната си работа археолозите са открили, че обектът в Червен брег е многопластов култов център, както и са разгадали градоустройството на античния военен лагер и античния ранновизантийски град Германея.
През 2020 г. и 2021 г. археолозите са работили по седем обекта- раннохристиянската базилика в Червен брег и още шест обекта в Германея.
Разкопките в Сапарева баня се извършват заради наличието на инвеститорски интерес за прокарване на нов водопровод и строеж на жилищни сгради, които попадат в охраняемата територия, която маркира западния и югозападния некропол на античния военен лагер Германея.
„В два обекта в Сапарева баня попаднахме на жилищно строителство, открихме и единствената до момента неограбена гробница.
Нашите успехи за 2020-2021 г. може да обобщим с това, че успяхме да открием изключително интересен многопластов култов център до църквата „Св. Спас“ в Червен брег и да разберем градоустройството на античния военен лагер и античния ранновизантийски град Германея. Локализирани бяха жилищни зони и некрополи на античния град и военния лагер“, обясни д-р Петрова.
В Германея в отминалите години са открити и други гробници, но всички ограбени още през античността.
Разкопките в Червен брег се извършвани с финансиране по проект, спечелен пред Министерство на културата.
„Базиликата стои северно от селото. Тя е част от огромно селище, локализирано още през 2012 г., в което попада и землището на по-късно основаното село Крайници.
Нареченото от нас селище Болбабрия е било разположено на 300-400 декара площ.
Всъщност се оказа, че това е военно селище, в което се живели войниците, които са били на лагер в днешна Сапарева баня.
Те са се заселили тук от Испания с Втора Луцензийска кохорта.
Тръгнали са от днешната провинция Галиция, след което известно време са били на лагер в Адриатика. След преход за достигнали до Кабиле (антично селище край Ямбол), а в зимата на 197-198 г. са разквартирувани в Гарманея.
Открихме оброчни плочки, като най-вероятно е имало светилище на Асклепий.
Предвид стратегическото разположение на северния скат на Рила, те създават лагер с цел да охраняват пътя от Пауталия. Създали са и наблюдателни пунктове в Тополница и Гълъбник, където има надписи на Втората кохорта.
През 2019 г. „излезе“ средновековната църква, а сега, 2020 г., изведнъж до абсидата открихме зид в най-северните части на проучването. Камък в края на зида ни показа, че откривайки базиликата, всъщност сме попаднали и на източната стена на езическо светилище“, обясни ръководителят на разкопките.
Между Крайници и Червен брег са открити няколко оброчни плочки на Дионис, което предполага, че е имало негово светилище.
„Ако тази година успеем да спечелим средства, бихме могли да слезем в дълбочина и да проверим на кое от трако елинските божества е това светилище. Проучвайки този зид, който е в останките на рухналата стена на базиликата, се оказва, че сме попаднали на трета църква. Тази църква принадлежи на Първото българско царство, т.е. от 9-10-11 век, за разлика от средновековната църква, която е от времето на Второто българско царство“, посочи още д-р Петрова.
Зоркият поглед на Анелия Геренска пък разпознал друга важна находка – в централната абсида е открит фрагмент от олтарна маса.
Тази свещена маса не е средновековна. При разрушаването на раннохристиянската базилика, тази маса е извадена и преупотребена в олтара на ранносредновековната църква.
Късноантичната базилика е трикорабна, така както я повтаря ранно средновековната църква.
В терена са открити и монети от езически време и ранно християнско време.
Източно от базиликата е открит и гроб на епископ. Най-вероятно първия епископ, като гробът е датиран от втората половина на 4 век. Епископът е погребан с почести в луксозно подготвен гроб.
Обектът в Червен брег пази следите на езическо светилище, раннохристиянска базилика, след това на църква от Първата българска държава –доста величествена каменна трикорабна постройка, и на църква от Втората българска държава – еднокорабна постройка, преустрояване в края на 16 век.
При разкопките на шестте обекта на територията на Сапарева баня са направени открития за античния военен лагер и ранновизатийския град.
Археолозите са установили, че в югоизточна част са разположени основно жилищни постройки, включително богата вила, унищожена около 6 век. В нея пък е открита златна монета.
Открити са и останки на раннохристиянска гробищна базилика.
