Не знам дали и на вас, както на мен, ви става гневно когато чуете израза „божи войн“, използван за хора, които са лели кръв, па макар и на друговерци, отнемали са, рушили са и са носили смърт с името на Бога на уста.
Не се ли питате и вие като мен не са ли истинските божи войни тези, които рушат само границите между хората в името на разбирателството, градят за общото, раздават се и служат на живота?
Много дупничани вече познават Юлиян Кишкин, затова и те като мен знаят, че това да го нарека божи войн едва ли ще му допадне. Но го правя. Не като ласкателство, а като дефиниция.
Войн, който получава поръчение и вдъхновение от съновидение. Оръжието му са здравите мишци, търпението, желанието и неуморният труд. А мечтаната победа – най-големият жилищен комплекс на Дупница да има свой храм.
Божи войн, решен да издигне храм в духовната пустиня, в която сме превърнали живота си.
Пустиня, която има своето обяснение – войнстващо безверие по време на комунистическия режим. Но и пустиня на нашите избори. Да приемаме християнството показно. Да заменим смисъла му – личната добродетелност, с повод за морален съд за чуждите действия. Да оковем вярата в суеверия, а религията да употребяваме като вещ от материалния свят – консумирайки я само чрез трапези и наздравици.
В тази пустиня – царство на водените от материализъм единаци, Юли търси, а и успява да намери съмишленици.
„Това не е работа, това е служба. Не мога да правя компромиси, защото отговарям пред Бога. Знам, че плановете са едно, а сметките друго, но ще дам всичко от себе си черквата да бъде готова до три години. Дадох си обещание, а и дадох дума на дядо Поликарп (б.а. Белоградчишки епископ и викарий на Софийския митрополит) да доведа до край това богоугодно дело“, каза Юли.
Срещаме се до основите на храма след старта на строителните работи. Юли постоянно „хвърчи“ до офиси, магазини и фирми и се налага да се срещнем на два пъти през няколко дни.
А за тези няколко дни черквата вече се издига, макар сантиметър по сантиметър.
-Юли, благодаря ти, че се съгласи да се срещнем. Виждам, че строежът започна, но как върви организацията?
-Времето ме притиска, защото почти постоянно действам за строежа. Или съм тук на място, или съм по срещи за материали. В няколко медии и сайтове вече се писа, а някои от написаните неща не отговарят на истината, както и през годините се случваше медии да пишат неистини, затова реших да дам това интервю. Чрез вас ще разкажа как се развиват нещата от първия ден.
Една ноемврийска сутрин на 2019 г., след като се събудих, в съзнанието ми беше останало ясно послание, че в жк „Бистрица“ трябва да има божи дом. Аз съм християнин, а и човек на делата. Веднага разпитах каква е процедурата и
за няколко дни събрах необходимите няколкостотин подписа за изграждането на параклис.
Подчертавам – параклис. Междувременно организирах среща с дядо Поликарп, един наистина духовно богат божи служител. Точно след един месец с неговото съдействие имахме благословия и всички необходими документи за изграждането на храм. Междувременно темата вече се обсъждаше в Дупница и, разбира се, някои политици, яхнаха вълната и заговориха за построяването на сграда от 230 кв. м. Такава черква обаче ще струва към три-четири милиона лева. Ясно е, че такава сума е непосилна. Както да се събере от жителите на комплекса, така не е по силите на Общината и църквата. Такъв голям храм щяхме да строим сигурно 30-40 г. Идеята за голяма черква бе защитавана от архиерейския наместник отец Паликарски и председателя на Общински съвет Костадин Костадинов. Попитах ги и двамата имат ли тези милиони да строят голяма църква. Отговориха отрицателно, а аз спрях да говоря повече с тях.
-Помня сблъсъка, който имаше и публичен отзвук. Между вариантите за параклис и голяма черква как се избра вариантът за малка черква?
-Дядо Поликарп ми обясни, че е по-добре храмът да е черква, за да може да се служат литургии, да се правят кръщенета и пр. Така стигнахме до сегашния вариант – не параклис, а малка черква. Дядо Поликарп ме прецени, че съм човек с вяра и твърдо стоя зад това дело и ми постави задача да намеря проекти за черквата. Обиколих областта и в едно село намерих една красива черква – нито голяма, нито малка. Проектантите ми подариха проекта и аз го дадох на Община Дупница. Казах на кмета Чимев, който вече беше запознат с нещата, че ще ни трябва парцел. Теренът бе прехвърлен с решение на ОбС. След оформянето на документите и разрешителното за строеж направихме първа копка на 31 март тази година.
Имаше хора, които се опитаха да пречат, но им строших рогата.
За това ще разкажа когато построим храма. Дядо Поликарп лично ме предупреди, че дявола ще се опита да попречи на това богоугодно дело. Но каквото трябваше, направих и църквата вече се строи.
Колкото и нескромно да звучи, заслугата е моя. След първата копка и задължителните снимки и обещания на политиците, с църковното настоятелство отидохме при кмета. Той каза, че е по-добре ние да намерим фирма, а Общината ще съдейства с всичко, с което може. Ходих при няколко строителни фирми. По една или друга причина отговорите все бяха, че имат много работа, нямало подписан договор и пр. А и офертите за грубия стоеж бяха от порядъка на 100 000 – 130 000 лв. Говорим само за грубия строеж! За вътре още толкова пари сигурно ще трябват, ако не и повече – и за обзавеждането, и изографисването на църквата. Такива фирмаджийски цени щяха да ни обрекат, ако не на неуспех, то поне със сигурност на голямо забавяне. А това, поне докато Бог ми дава сили в ръцете, няма да го допусна. Особено, след като дадох дума на хората.
-Така ли реши да запретнеш ръкави на строежа?
-Стана ми ясно, че, за да тръгне строежът и да планираме разумен срок за завършването му, работата ще е на нашите рамене. Ние си събрахме парите и ние ще си строим. Подчертавам – ние. Черквата не е моя и няма да е моя, а е на всички. Засега аз и няколко момчета от фитнеса работим на строежа.
Разберете го това, хора, черквата е на всички и всички трябва да помагаме.
Много хора ме окуражават, казват ми, че ми вярват и че съм силен, но си ни трябва помощ на място.
До момента само за работа по основата сме спестили към 20 000 лв.
-Как е финансовата страната?
-След първата копка имаше 120 лв. в сметката. Пръв направих дарение с четирицифрена сума и тръгнах да събирам помощ. За два месеца сметката нарасна на 71 000 лв.
-А кой помага?
-Днес започнахме кофража. Ще го правят Ванката и Ники, едни от най-добрите майстори в квартала. Емката и баща му ще наредят желязото. Благодаря ви, момчета. Малко сме, но сме най-добрите и виждам, че го правите от сърце. Господ гледа. Бъдете благословени.
Кофража ще го дам аз. Днес поръчах арматурата и господин Близнаков на фирма ,,Стад“ ни дарява 30 процента от стойността й. Благодаря и на него.
Оградата е дарена – 30 метра от Дончо Йоцов и 30 метра от Иван Раков. А имам неговото уверение, че до завършването на черквата ще помага с всичко необходимо.
Железария „Тони“ в жк „Бистрица“ дари 50 кг пирони.
Сутринта, когато аз и няколко доброволци изливахме подложния бетон, на място дойде Николай Златарски. Той се обади на Илиян Миланов, с когото са близки, и договори отстъпка. Двамата ще дарят тези 8 куб. м.
Имаме пълното съдействие на Общината и лично на кмета Чимев, който също е в църковното настоятелство.
Много помогна Даниела Петрова, която организира благотворителния концерт на „Сигнал“ и сега организира футболния мач. Юлия Атанасова от църковното настоятелство също ми помага много, като организира кутиите за дарение. Тя и още няколко жени събират парите, аз пари не докосвам.
Това са хората, които имат принос досега. Ако четете в някои медии и сайтове някой да се изтъква, да знаете, че четете глупости.
През годините какви ли не глупости четох. А истината е, че засега на обекта сме едва няколко човека.
Другите само минават и се снимат.
Специално на политиците казвам да не си правят реклама със строежа. Сега очаквам да се активират покрай изборите. Да не си правят упражнения. Ако искат да помогнат – да дойдат и да помогнат на строежа, а не да идват с обещания и за снимки.
-Кое ти дава сили и надежда?
-Мисля, че хората ще осъзнаят значимоста на това богоугодно дело. Знаете ли, че от 150 г. не е строен православен храм в Дупница?
Надявам се повече хора да започнат да помагат. И ще помагат като видят, че строежът започна и се действа.
Няма допусна злоупотреби и компромиси. Все пак отговарям пред Бога.
Аз моята дума съм я дал. Докато Бог ми дава сили, ще съм всеки ден на обекта. Ако има и други като мен, които ще оставят бизнесите си, работата си и личните си нужди, добре са дошли. За момента съм сам. Помагат няколко човека, които идват след работа, събота и неделя. Благодаря им. Захванах се, защото искам най-големия жилищен комплекс на Дупница да си има храм. Сега разбирам, че хората са обезверени, вярата им е слаба. Вярата трябва да се възвърне, а тя ще се върне със звънна на камбаните в жк. Това ми е главната цел. Защото всичко добро идва от вярата. Бъдете благословени.
