Дупничанката Ваня Нушева е доктор по политология, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и експерт на Асоциация „Прозрачност без граници“.
Потърсихме я за коментар на безпрецедентното заседание на правната парламентарна комисия, на което бяха приети значителни промени в Изборния кодекс.
Сред промените са:
-Броят на необходимите заявления за откриване на секция зад граница беше увеличен от 40 на 100.
-Закрит беше Общественият съвет към Централната избирателна комисия (ЦИК), а членовете на ЦИК нараснаха от 15 на 25.
-Сумирането на резултатите от гласуването на машини няма да се определя от машините, а от членовете на секционните комисии, които ще преброяват разпечатаните разписки.
-Закрива се изборен район „Чужбина“ и др.
Предложенията бяха прокарвани и защитавани от представителите на формиралата се т.нар. „Хартиена коалиция“ – ГЕРБ, ДПС и БСП.
-Г-жо Нушева, какъв е първият Ви коментар на дебатите в правната парламентарна комисия и приетите предложения за изменение на Изборния кодекс?
-Подлежи на съществена критика подходът, по който правната комисия разгледа на второ четене постъпилите предложения между двете четения на народните представители и доклада от първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
Народните представители нямаха физическата възможност да разгледат и да се запознаят с около 100 предложения,
постъпили в периода между двете четения.
Предложенията са внесени в деловодството по-малко от 24 часа преди заседанието на комисията. Наблюдателите и присъстващите гости също нямахме физическата възможност да се запознаем с предложенията и да ги осмислим.
-Вие успяхте ли да присъствате и да участвате в дебатите, като експерт по изборен процес? Чу ли се гласът Ви и гласът на другите неправителствени експерти?
-Присъствах след известни перипетии. За втори път ми се случи да имам затруднения с това да бъда допусната на заседание.
В хода на заседанието вносителите посочваха част от мотивите за предложенията. Стана ясно, че редица неизказани мотиви стоят зад част от предложенията. Особено проблематично се оказа това във връзка с предложенията за промяна на начина, по който се гласува с машини. В края се изясни, че предложенията, към които се насочва създалото се мнозинство, са свързани с използване на машините само като едни скъпи принтери.
Това са машини, които бяха купени за повече от 100 милиона.
Машините, които успяха да намалят дела на недействителния вот и недействителните бюлетини, улесниха работата на СИК и възпрепятстваха възможностите за манипулации и неволни технически грешки.
Имаме един законопроект, приет в едно наистина неадекватно проведено заседание, продължило от следобед през цялата нощ на 16-и срещу 17-и ноември. Буквално такъв прецедент аз не помня в историята на Народното събрание при гласуване на подобни законопроекти.
Първата критика е към подхода, по който се приемат такива важни законодателни промени.
Без възможност на народните представители да се запознаят и да осмислят това, което се предлага и обсъжда. Без възможност неправителствените организации и експертите да се запознаят и да могат действително да изразят своите позиции.
С много трудности успях да взема думата на заседанието, за да изразя едно съвсем кратко становище. Председателстващият комисията няколко пъти се опита да не даде думата на представителите на неправителствени организации. В крайна сметка думата се даваше едва след намесата на народни представители. Казваше се „имате думата за две минути“. Нали разбирате, че едно съществено обсъждане не става по този начин.
По отношение на промените най-важното е, ще повторя, че
избирателите се оказват в ситуация, че ще гласуват с две хартиени бюлетини. Машините ще бъдат използвани само като едни скъпи принтери.
Тук възникват много абсурдни асоциации. Представяте ли си, че като отидете в магазина магазинерката ще поиска да си сметне на ръка, цените и грамажите, които са въведени вече и сметнати от компютъра на касата?
-Сигнал за какво е пламенното желание на ГЕРБ-ДПС-БСП да върнат човешкия фактор в броенето на бюлетините? Което, както сме ставали свидетели, върви с повреждането им, след като са подадени от избирателя, криене, изхвърляне на чували и какво ли още не.
-Очевиден е стремежът за контролиране на начина, по който се броят бюлетините. Няма как по друг начин да интерпретираме. Това просто отваря врата за манипулации на резултатите и към неволни технически грешки. Не трябва да забравяме, че имаме избори с по 20-30 участващи партии и с възможност за избор на преференция, което усложнява броенето на ръка от страна на членовете на СИК. Особено като имаме предвид, че голяма част от членовете на СИК не са достатъчно добре обучени в правилата на Изборния кодекс.
-Наблюдавате провеждането на изборите и промяната на изборното законодателството от години. Кои бяха най-спокойните и честни избори, от гледна точка на организация, която да гарантира неприкосновеността на вота и точността на крайния резултат?
-За първи път на изборите през ноември месец миналата година имахме толкова нисък дял на организационните нередности. А за това спомогнаха машините.
Това бяха най-спокойните до момента избори. За първи път видяхме, че СИК бяха предали изборните книжа преди полунощ, без да има истерия и драма, без разнасяне на чували. Изборният ден приключи преди изтичане на 24-часосвия срок. А това е значително облекчение за работата на СИК. Освен това нямаше и много изборни нарушения. Имаше сигнали, че членове на СИК или застъпници опитват да поглеждат как избирателят гласува на машината или да указват как да се гласува. Но като цяло броят на сигналите беше значително по-малък.
По отношение на другите два съществени проблема, които всъщност са израз на едно и също – купуването на гласове и контролирания вот, видяхме значително намаляване при изборите през юли и ноември. Очевидно действията на МВР имаха ефект и поне част от формите за натиск и злоупотреба бяха ограничени.
Далеч съм от мисълта, че изборните престъпления могат да бъдат изкоренени, но е факт, че сигналите на последните два вота бяха значително по-малко.
-Най-малкото избирателят не оставаше сам в тъмната стаичка, където може да снима бюлетината, за да отчете вота си, което е практика при контролирания вот.
-В тази връзка –
вчера на заседанието бе разгледано предложение, което е в добра посока.
А именно да бъдат премахнати тъмните стаички и да се гласува зад паравани. Това определено е добро предложение. Не позволява на избирателя да остане сам и да може да снима бюлетината си, за да докаже, че е гласувал по „правилния“ начин.
-В предварителния ни разговор казахте, че на заседанието е имало разумна промяна и по отношение на неяснотата за район „Чужбина“. Ще разясните ли?
-Това недоразумението в ИК се случи от непоследователния и неясен начин, по който бе въведен район „Чужбина“. Затова може да дадем по-скоро положителна оценката за закриването му. С промените в закона от 45-то НС имахме едно непоследователно приемане и неясно решение за район „Чужбина“. Тогава редицата промени бяха гласувани в една напрегната, почти истерична обстановка. Народните представители приеха, че ще има район „Чужбина“, без обаче да е ясно какъв брой мандати ще има и как ще бъдат определени.
Тук е мястото да отбележа, че
въвеждането на промени, които се извършват на парче и без ясна концепция за цялостното им отражение върху изборния процес и за ефектите, които ще предизвикат, е изключително лош подход в законодателството.
За съжаление и вчера видяхме, че заседанието на правната комисия отново протече по един незадоволителен начин.
-Как ще коментирате и другата промяна, касаеща избирателите в чужбина и то пряко – увеличение броя на заявленията за откриване на изборна секция от 40 на 100 броя?
-Тази промяна ограничава възможността по-широк кръг избиратели да упражнят правото си на глас. На практика ще има избиратели, които няма да могат да гласуват или ще се наложи да пътуват на значително по-голямо разстояние. Т.е. това предложение може да се определи като рестрикция, като затваряне, ограничаване на възможностите за по-широко участие в изборите.
-Как ще коментирате предложението за закриване на Обществения съвет към ЦИК и не е ли най-ясният сигнал, че трите партии – ДСП, ГЕРБ и БСП, не желаят да има възможност за независим и страничен поглед към изборния процес от страна на неправителствени организации?
-Недоумявам какви са основанията точно в този момент да бъде закрит Обществения съвет.
Знаете, че дискусията за промени в ИК сега започна само с идеята да бъде дадена възможност гласуване и хартиена бюлетина, освен с машини. От това
стигнахме до варианта, с който се ограничават все повече възможност за участие в изборния процес, за наблюдение, за изразяване на мнения.
Определени един проблематичен подход.
Имам конкретни наблюдения по въвеждането на Обществения съвет – с промените в ИК от 2014 г. През годините тази Общественият съвет до голяма степен се изпразни от съдържание, но причината за това бе формализма в подхода на ЦИК. В един момент ние, „Прозрачност без граници“, решихме, че няма смисъл да продължаваме да бъдем член на Съвета.
Но определено не е добър знак да се закрива една структура, в която организации и експерти обменяха мнения, изразяваха позиции и формулираха препоръки към ЦИК. Общественият съвет не ползваше каквито и да било материални държавни ресурси или облаги за дейността си.
-Така наложеният тон и отношение на вчерашния дебат и така направените предложения – премахваме, вместо да се научим да гласуваме с машините и да се върне смисъла на Обществения съвет, кое обслужва? Изборите като лост към напредък на нацията и гарантиране на чисти и добронамерени обществени взаимоотношения или обслужват „брашнената торба“?
-Не обслужва обществото и руши доверието.
Очевидно голяма част от партиите искат да имат пълен контрол над изборния процес.
А по какъв начин ще бъде използван – възникват много въпросителни, особено щом се затварят възможностите за граждански контрол. В тази връзка искам да отбележа, че отново идеята за регионалните преброителни центрове е доникъде. Обсъждането е протекло през нощта при изключени камери. Тази идея беше експериментирана точно в Кюстендилски избирателен район, в община Бобошево.
-Тези центрове сега бяха предложени от Демократична България в отговор на предложението за връщане на хартиената бюлетина, нали?
-Да. Когато имаме множество сложни операции, които трябва да извършват членовете на СИК, единствен адекватен вариант е да бъде осигурена максимална прозрачност. Регионалните преброителни центрове дават точно тази възможност. За съжаление, този модел не среща подкрепа на мнозинството от народното представители.
-Очаквате ли гражданска реакция?
-Допускам, че ще има гражданска реакция. Когато се извършват промени в един от най-важните закони в държавата, те трябва да се извършват въз основа на максимално широк обществен консенсус, експерта дискусия и оценка за ефектите. И също така в съответствие с международните стандарти. А те ясно и категорично посочват, че между 6 и 12 месеца преди евентуални избори не трябва да се извършват съществени промени в изборното законодателство. Ние сме член на международни организации, които дават основните стандарти на изборния процес. Не случайно са предвидени подобни ограничения за 6 и 12 месеца, защото е необходимо да има правна предвидимост. Трябва всички участници в изборите да са наясно с правилата, по които се провежда изборния процес. Трябва членовете на СИК и РИК да са обучени и запознати с правилата.
Това на което станахме свидетели е в драстичен разрез с международните стандарти,
а оказва се и е нарушение на правилника на Народното събрание, който е със статут на закон.
-Може ли да очакваме вносителите да се вразумят и да оттеглят предложенията?
-Ако има силна негативна обществена реакция е възможно да има промяна в решението.
