В Деня на храбростта дупничани се поклониха пред паметта на загиналите за Майка България.
Отец Костадин Бошнаков отслужи заупокойна молитва за всички знайни и незнайни герои от Дупнишкия край, паднали по бойните полета на войните за свободата, обединението и независимостта на Родината.
Церемонията за 6 май бе организирана от НЧ „Ген. Георги Тодоров“ в храм „Св. Богородица“. Както е известно, във фасадата на черквата е вградена паметната плоча на загиналите във войните от 1912-1918 г.
Пременени в реплики на парадни военни униформи гимназистите Божидар Томанов и Антон Йорданов влязоха в ролята на почетен караул. Стихотворения рецитираха Асен Цеков, Катерина Николова и Ивайло Атанасов. Общинският ученически духов оркестър с ръководител Йордан Христов изпълни военни маршове и песни.
Преди присъстващите да оставят цветя в памет на героите, отец Бошнаков освети знамето на Общинския съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.
Читалищни дейци, общественици и граждани поднесоха цветя и на паметната плоча на поручик Борис Змияров,
първата свидна жертва в Балканската война. Цветя бяха поднесени и пред паметната плоча на ген. Георги Тодоров, славният водач на легендарната Седма Рилска дивизия.
Поручик Змияров е роден през 1884 г. в Дупница. Учи право в София, а след това в Женева. Работи като съдия. При обявяването на мобилизацията през 1912 г. той е могъл да остане чужбина, където се е намирал тогава. Вместо това се завръща, за да се бие за Родината.
В първия ден на Балканската война, 5 октомври 1912 г., поручик Змияров се включва във военните действия като командир на Осма пехотна рота в 50-ти полк от състава на Трета бригада, която е част от легендарната Седма Рилска дивизия. При преминаването на ротата през границата при село Пороминово дупнишкият командир е на първа боева линия. Той пада тежко ранен при атака на турската полиция на 4 км от Горна Джумая. 28-годишният Борис Змияров умира дни по-късно в болницата в Дупница. На погребението му се стича буквално целият град, а тленните му останки са положени в двора на централния храм „Св. Георги“.
