Директорът на Общинската галерия в Перник Елена Темелкова изтъка „Лунен път“ от копринени нишки в галерия „Джамията“.
Това е трета самостоятелна изява на художничката в Дупница, като този път гостува в града по покана на уредника на „Джамията“ Ивайло Орманков.
Откриването е насрочено за 17:30 часа днес, 17 февруари. Експозицията, събрала живопис, иконопис и рисувана коприна, може да бъде видяна до края на месеца. Всички творби са в продажба.
Ако красотата има сърце, то със сигурност е изтъкано от копринени нишки изпод нежни женски ръце.
А ако има някой, който познава характера на фината материя и чува гласът й, омайвал човеците от древни времена, то това е Елена Темелкова*.
-Г-жо Темелкова, гостувате в Дупница за трети път, но защо изричното Ви желание е било изложбата да бъде в „Джамията“?
-Предишните ми изложби бяха в „Жельовата къща“ и в „Околийска къща“. Отделно години наред с децата от Дрен правехме изложби в „Околийска къща“.
Дупница ми харесва като отношение на хората, като място и като настроение и характер.
Изложба в „Джамията“ беше като мечта за мен и съм много щастлива, че сега я сбъдвам. Мястото има специална атмосфера. А и сега вече мога да кажа, че съм гостувала на трите емблематични галерии на Дупница.
-В настоящата изложба ще видим живопис, иконопис и рисувана коприна. Коя е първата Ви любов?
-Трудно ми е да избера, но сякаш е коприната. Към нея се обръщам с най-голямо удоволствие и съм удовлетворена най-много.
–Как се опитомява финият, но силен характер на коприната?
-Коприната е фантастична материя. Благородна, фина и нежна е. Както и да употребите коприната – като аксесоар, като цял тоалет, като картина, като интериорен дизайн, винаги носи аристократизъм и благородство. Характерът й се опитомява с любов, търпение и уважение. И опит, разбира се.
-Всички знаем популярната фраза, че диамантите са най-добрият приятел на момичетата. Не е ли обаче коприненият шал елегантният кавалер на момичетата?
-В човешката история много материи са възвеличавани като най-елегантните и най-аристократичните, но мисля, че една жена, която държи на външния си вид и има отношение към своя стил, винаги избира коприна. Плюс диамантите. (смее се)
-Фантазия или наблюдение са в основата на картините Ви?
-Художникът трябва да умее на наблюдава натурата и да я пресъздава през себе си. Но аз харесвам и абстракциите, защото там творецът може да направи сензитивна връзка със зрителя. Както знаем, една картина е жива тогава, когато не само е нарисувана и има къде да се изложи, но и когато е видяна, оценена и усетена от зрителя.
-Има ли място, което мечтаете да нарисувате?
-О! Има хиляди места по света, които ми се иска да посетя и да нарисувам, но няма как да се случи. Запленена съм от източните легенди и култура. Може би бих казала някое място от Изтока, но реалността е, че не мога да посетя всяко желано място.
–Как започнахте да рисувате икони, след като обичате артистичните сюжети и техники?
-Творецът може да се изяви и в иконописа. Дори да се казва, че няма авторски икони; че иконите са копия; че в иконописа няма творчество, а само занаятчийство, то смея да твърдя, че не е така.
Хората, които рисуват икони имат по-особена чувствителност и успяват да вградят своята емоция в иконите.
Не може да кажем, че те са едни механични копия. Винаги разбирам коя икона от кой колега е рисувана, защото всеки автор влага собствената си емоция и техника, въпреки че всички спазваме канона.
-Посетителите могат да видят в изложбата не само рисувана коприна на шалове, но и картини, в които коприната е използвана като платно.
-Да, това е живописна коприна. В случая техниката е студен батик, като се работи върху коприната вместо върху платно. Получават се невероятни акварелни ефекти.
–Работила сте в комбинат „Българска коприна”. България се славеше с производство на качествени и красиви платове. Губим ли традициите на производството, а и на отношението към естествените материи?
-Да. Специално в производството на коприна изгубихме българските традициите поради ред икономически причини. Преди 2-3 години посетих град Суфли в Гърция, център на производството на коприна. Там има страшно много фабрики за производство на коприна, като бубите се отглеждат на място. В града има и музей на коприната. Работят и изнасят по цял свят. Традицията е запазена, но и продължава да е поминък за целия град. У нас на няколко места има музеи, но буби и производство вече няма.
-Какво е наблюдението ви – връщат ли се хората в галериите и на събитията от културния календар?
-Постепенно хората се отварят, което ме радва много. Не трябва да пренебрегваме противоепидемичните мерки, собствената си и безопасността на другите, но се нуждаем от глътка свежест и спокойствие.
Къде човек може да се зареди и да се успокои най-добре – разбира се с културни събития.
В един момент с дни и седмици никой не смееше да влезе в галериите, видях го като директор на Художествената галерия в Перник. Изискванията за сертификати и маски постепенно започнаха да връщат хората. Надявам се скоро да започнем нормално и работата с детските школи. Виждам, че желанието за култура не само не е намаляло, а напротив – повече е. Да се надяваме, че ситуацията с пандемията само ще се подобрява.
*Елена Темелкова е завършила Национална художествена академия-София в класа на професор Марин Върбанов, специалност „Текстил и мода”.
Работила е в комбинат „Българска коприна”- София като художник – десенатор и във фабриката „Елена Георгиева”-Перник като дизайнер на облекло. Била е преподавател по художествен текстил в училище за изкуства „Христо Ботев”-с. Дрен и в „SOS Детски селища – Kinderdorf”-с. Дрен. Ръководила е школи по приложно изкуство в Център за работа с деца-Перник, Обединен детски комплекс-Радомир, читалище „Нови хоризонти”-Перник и др.
Член на Съюза на българските художници – секция „Текстил” от 1992 г. От 1998 г. е председател на Представителството на СБХ в Перник.
Елена Темелкова твори в областта на монументалната текстилна пластика, живопис върху коприна, интериорен текстил, уникални рисувани облекла и аксесоари – рисувани шалове, чанти, бижута, макраме, рисувано стъкло, иконопис и др.
Участва в самостоятелни, общи национални и международни изложби – Франция, Германия, Сърбия. Нейни произведения са притежание на галерии и частни сбирки в страната и чужбина – Германия, Франция, Италия, Испания, Сърбия, Македония, Кипър и др. Организатор и участник в Международен живописен пленер „Арт-студио – Рударци”, ежегодно организиран от Община Перник и Представителството на СБХ в Перник.
