Идентифицират гробовете в старите гробища на Дупница, ще бъде създаден електронен кадастър.
Инициативата е на дарителя на храм „Св. Никола“ и неин църковен настоятел Юлиан Манов. Той е възложил изпълнението и ще плати поръчката с лични средства. Целта е гражданите лесно да могат да откриват гробовете на своите близки.
Погребенията в старото гробище са прекратени през 80-те години на миналия век. Оттогава пространството не бе поддържано, десетилетия бе обрасло в растителност и тънеше в боклуци.
Заради запустяването му и липсата на достъпност много от гробовете са изоставени,
въпреки че поне около 40 от тях все още се поддържат и посещават на задушници. Не са малко случаите, в които наследници, отсъствали дълго време от града или родени другаде, идват да търсят гробовете на свои близки и роднини, но ги откриват трудно или въобще не могат да ги открият. Този проблем до голяма степен ще бъде решен, въпреки че вероятно и впоследствие ще останат неидентифицирани гробове. Много от тях са рухнали или паметните им знаци са заличени от времето.
В момента се изясняват юридически спънки относно поддръжката на електронния кадастър след неговото изготвяне. Оказа се, че според законодателството Юлиан Манов няма право да го притежава и поддържа. Как да бъде уредено ползването изясняват експерти, които работят по изготвянето на кадастъра, с юристите на Община Дупница, която е собственик на гробището. Същевременно продължава неговото благоустрояване. В момента в двора на черквата се изгражда арка, през която ще се влиза към гробищния парк, а от двете й страни ще има ограда от жив плет.
Старото гробище до храм „Св. Никола” съществува отпреди Освобождението от османско владичество. Тук лежат костите на редица духовни водачи на Дупница.
Сред тях са народният будител Димитър Бисеров-Околията – духовен апостол на Дупница и Северна Македония, основател на читалище „Зора“. Също Никола Лазарков, от чиито записки черпим сведения за историята на Дупница отпреди и след Освобождението; Димитър Радев – един от спасителите на Самарското знаме, кметът, изградил Градската градина, депутат, активен общественик, баща на Тодор Радев – министър на просвещението (1935г.) и създател на Учителския институт в Дупница; генерал-майор Иван Радойнов – командващ VII-ма пехотна Рилска дивизия. Също д-р Иван Лобутов; архиерейският наместник и читалищен деец Еню Маников и редица други видни дупничани и почетни граждани на Дупница.
Гробището се намира до черквата „Св. Никола”, най-старият дупнишки храм.
Той е построен в тази част на града, тъй като преди Освобождението именно там е живяло компактното българско население.
Освен това преди социалистическия период гробищните паркове са се стопанисвали от Българската православна църква. Затова около много черкви у нас има гробища. Заради местонахождението на старото градско гробище непосредствено до храм „Св. Никола”, по времето на социализма черквата е превърната в гробищна и в продължение на много години в нея са отслужвани само опела.
Това, че по време на турското робство тук единствено българското население е посрещало Коледа и Великден, както и недоволството на миряните от Горна махала, е било без значение за тогавашните власти. Така, с течение на времето, в съзнанието на гражданите храмът започва да губи своята културна и историческа стойност. И до днес дори хора на средна възраст го възприемат като „черквата на старите гробища”. С реставрацията на църквата и възстановяването на богослужението в нея ще бъде възстановена и нейната истинска стойност в съзнанието на гражданите, като едновременно с това се отнесем с необходимата почит към паметта на предците ни, погребани в старото гробище, казват от настоятелството на храма.
