Книга ще опише историята на концлагера край Дупница, където настанилият се след Деветосептемврийския преврат комунистически режим е въдворил над 1600 дупничани и българи от цялата страна.
Това стана ясно днес, когато отбелязваме Деня за почит към жертвите на комунистическия режим, а в Дупница бе открита за втори път паметна плоча.
Плочата на каменния мост над Е-79 в края на града бе монтирана за втори път и открита символично за втори път днес, след като първата паметна плоча бе напълно изпочупена през месец април миналата година.
„Над 1600 български граждани са били въдворени тук без съд и присъда. Трудовият лагер в Дупница е вторият лагер в България след „Св. Врач“. Просъществувал е около 10 месеца, след което хората са били въдворени в други лагери в страната. Тези хора са били без съд, присъда и вина. Подложени са на репресии и зверства само заради политически или други убеждения.
Тук са били въдворени най-обикновени хора, но и известни личности като писателя Димитър Талев и Георги Вазов, син на легендарния генерал Кирил Вазов и племенник на Иван Вазов.
За съжаление април месец миналата година плочата беше изпочупена. Казваме на тези, които продължават да живеят в тези мракобесни времена, че и 100 пъти да я счупят, 100 пъти ще я възстановим.
Ние трябва да помним тези хора и да почетем паметта им и най-вече да не допускаме подобно нещо да се случва в нашето демократично общество“, каза лидерът на СДС-Дупница Костадин Костадинов.
Именно той поде инициативата за поставяне на паметна плоча на каменния мост и отвори темата, че в Дупница е имало трудов лагер.
Това предизвика бурна ответна реакция от страна на месни социалисти, които обвиниха Костадинов в преиграване и дори манипулация.
При гласуването на решение за поставяне на плочата на сесия на Общински съвет, докладната не бе подкрепена от съветниците от БСП.
„Не искаме тази дата и тази плоча да се превръщат е повод за разделение на българския народ. Не искаме да внасяме реваншизъм. Но ние трябва да помним и почитаме паметта на зверски репресираните тогава хора, за да не допуснем да се случат отново такива времена“, посочи Костадинов.
Той обяви, че вече е почти готова книга, която ще опише историята на лагера в Дупница. С нейното написване се е ангажирал журналистът Лазар Ильов.
„Книгата е почти готова, като описваме събитията на база документи, които успяхме да установим. Невероятно е какъв е бил наложеният страх, че цял град да не е говорил за това, че тук е имало лагер.
Надявам се книгата да внесе успокоение и яснота“,
посочи Ильов и изрази възмущение, че въдворени в дупнишкия лагер са били предимно интелектуалци – хора на изкуството и науката.
Ильов обясни, че проучването си е направил в архивите в Кюстендил и София, провел е и интервюта с наследници на лагеристи.
Под каменния мост днес бяха и най-разпознаваемите лица на демократичната общност в Дупница – Михаил Панчев и Тодорка Савова.
„Поклон пред тези българи, които са били изведени от домовете си, били са лишени от семействата си и да били приведени в робски труд. Били са принудени, без да имат вина, да работят недохранени и унижавани под дулата на комунистическите шмайзери. Поклон и винаги ще ги уважаваме!“, каза Панчев.
Тодорка Савова не можа да скрие сълзите си.
„Тук съм да отдам почит на всички убити и репресирани от комунистическия режим. Моят баща Тодор Григоров е убит през 1946 г., защото е бил гвардеец. Оставил е три деца, като аз съм кръстена на него. Така и не успяхме да намерим костите му. Ликвидиран е накъде към Сандански“, каза тя.
На паметната плоча бе поставен венец в знак на почит към жертвите на комунистическия режим.
