Мореплавател и адвокат са от последните стражи на творение на гениалния майстор Алекси Рилец и сина му Димитър.
Архитектурният комплекс „Бабинска махала“ е позициониран около средновековната църква „Св. Архангел Михаил“ в Рила. Включва в себе си и килийното училище „Св. св. Кирил и Методий“, както и 27 архитектурни паметника на културата – частни къщи.
„Бабинска махала“ е обявена за паметник на културата през 1971 г.
Това са кратките данни за единствения архитектурен паметник от този тип в цяла България – къщите представляват разгърнат метох.
Сега ние ще ви разкажем причудливата, но истинска история на махалата. Историята, която нашите домакини Иван Зашев и Сотир Попангелов ни разказаха над чаша „бабино“ кафе и току-що обрани череши на кьошката. А кьошката е нещо като чардак, но не съвсем. Това е ъглова тераса от здрави дървени греди, в която, както и в къщите, няма нито един метален елемент.
До махалата се стига по стръмен каменен път. Първото което виждаме е паркиран електрически автомобил. Собственикът в момента го зарежда. Зад колата се виждат върховете на кръстове в гробищния парк.
Електрически автомобил на бъдещето, паркирана на Бели път – маршрутът, запомнил безбройните стъпки на поклонници и просветители, но и на кърджалиите и даалиите, опожарили и плячкосвали Рилския манастир чет пъти.
„Това е бил единственият път към Светата обител. Оттук са минавали както волските впрягове с провизии и вярващи, така и ордите на нашественика“,
казва Иван, който се пенсионирал от системата на МВР като директор на полицията в Своге, а сега работи като адвокат в София.
Казва го делово, а аз усещам как коленете ми „омекват“. Всяка крачка по историческото било на град Рила е като през омагьосана гора.
Миналото е просмукано в почвата и камъните. Усещаш преценяващия му поглед от стрехите на над 200-годишните къщи. Чуваш жуженето му в листата на дърветата. Натежало е на оригиналните стъпала на килийното училище, срутвайки ги встрани.
Миналото е просмукано дори във въздуха на махалата – долавяш го с обонянието си. Някаква странна смесица от свежест на току-що сварена отвара от рилски билки и сладникав дъх на старо дърво и дъно на котле в магерница, почерняло от езиците на огъня.
Черквата „Св. Архангел Михаил“ датира от 12-13 век. Тя е първият храм в Рила, като тогава е била сърцето на селището.
„Останалите квартали ги е нямало. Градът е бил концентриран около черквата.
Първият признат български архитектон Алекси Рилец идва в Рила, за да възстанови манастира след опожаряването му през 1778 г.
Архитектът, майстор и дърворезбар Алекси Рилец построява Светата обител такава, каквато я познаваме днес. Той става зет в Ягоридковия род в Рила, жени се за певицата Мария.
Синът им Димитър Рилец построява килийното училище тук. А къщите са построени от ученици на Алекси Рилец по използваната от него технология за строежа на Рилския манастир“,
разказва Иван, а Сотир добавя и дебело подчертава, че държи да напиша и това:
„Училището в „Бабинска махала“ е първото светско училище, в което Неофит Рилски преподава,
а не в Габрово, както си го присвояват. Той идва да преподава в Рила, защото е добър приятел с Димитър Рилец-Даскалът. Децата тук са първите обучавани от Неофит Рилски по съвременна система, а не с калемчето на дъската и всички възрасти заедно. Това трябва да се знае“, казва Сотир, който е офицер от военния флот, а след това прекосява пет пъти Земята, плавайки с търговски кораби. Прекосява я четири пъти от изток на запад и един път от запад на изток. Дължините по меридианите не ги е броил.
Попангелов и Зашев са родени в Рила, приятели са от деца. Заедно с приятеля им Били (собственик на Вехотошарицата на пътя от Кочериново за Рила) са скелето на последната детска тайфа в „Бабинска махала“.
„Тук сме израснали. Не сме кръвни наследници на първите собственици на къщите, но ги приемаме не само като семейни ценности, но и като огромна отговорност. Мисията ни е да запазим къщите за идните поколения и за историята.
За съжаление нямаме подкрепа от държавата и правим сами каквото можем.
Най-страшното е, че, ако някой с много пари си купи някоя от къщите, може да я бутне, да я пристрои, да излее бетон и да съсипе историята. Ние също сме правили ремонти и подобрения, за да осъвременим домовете, например вътре нямаше чешми, а тоалетните също бяха външни. Но не сме изменили визията, нито конструкциите. Огнището е оригинално, всичките дървени елементи са оригиналните…
Милеем за къщите и махалата, защото сме рилци и знаем историята.
Спомням си, че когато бях дете редовно идваха от Регионалния исторически музей-Кюстендил да правят проверки и да дават насоки. Един път здраво се скараха на баба ми, че е лакирала дървена стена в една от стаите. Сега вече никой за нищо не следи, всичко е на наша отговорност и на нашата съвест“, казва Иван.
И така в пролуките на нечии съвести махалата е изгубила две къщи – паднали са под напора на времето и липса на грижи. Сега трета е на път да се изтърколи по баира – преносно и буквално.
Първи обитатели на къщите са монахини, затова комплексът може да бъде наречен разгърнат метох.
Сградите са построени от учениците на Алекси Рилец, за да дадат дом на калугерките, които са присъствали на службите в манастира, но и са се грижили за духовниците там с труда си.
„Към всяка къща е имало имот. Във всяка къща са живеели по три калугерки и три прислужнички. Произвеждали са мед, билки, шили са шаяци…
Всички къщи са свързани с подземия, а всяка къща има стаички скривалища, под земята има два етажа мазета. Сградите са истински лабиринти. Построяването им е невероятно майсторство, което отстъпва само на гения на проектирането им. Ако тръгнеш от първата къща може да излезеш в последната, без да излизаш на улицата. Прислужничките са наследили монахините. Справедливо разделението е било така – едната прислужничка от домакинство е наследила къщата, другата имота, а третата златото“, разказват ни стражите на историята.
Сред богоугодните дела на монахините неизменно била и грижата им за деца сираци от Рила.
За съжаление историята на махалата не е записана никъде детайлно. Иван и Сотир, наследили я като буйни хлапета, сега са сред последните, които я пазят не само с работата си по къщите, но и във всяка своя клетка.
Те помнят разказите на три от последните прислужнички в разгърнатия метох, когато вече били възрастни баби в „Бабинска махала“.
А къщите приличат на домове на хобити – таваните са ниски и ако си над 180 см трябва да вървиш приведен. Вратите са още по-ниски – няма начин да влезеш през тях без да направиш „поклон“.
Това има своето обяснение и то е именно в думата „поклон“. Срещу входните врати са се намирали олтарите с иконите, пред които монахините са се молили. Така с всяко влизане през вратата се е отдавала почит към светците и Бога, а и към дома, разбира се.
За височината на таваните обяснението е по-прагматично – по-лесно отопление през дългите рилски зими.
Всичко е просто невероятно практично. Зад оджака, ползван за готвене е имало глинени съдове, в които слагали вода и така парата, хващана в зидани тръби, е отоплявала цялата къща.
Колкото и прекрасно да върви една приказка, щом е родна, ще има абсурд – ето го.
По време на социализма Иван намерил в едно от помещенията на къщата си пушка кремъклийка. Веднага я занесъл в музея в Рила. Тази нишка от историята свършва с ивановото „не се знае къде е“.
Въпреки подобни разочарования, порасналата вече детска тайфа прави всички по силите си да запази спомените за махалата. Така преди няколко години решават да сложат начало на традицията всички обитатели на къщите-паметници да се събират за празника на Архангел Михаил. Събират се, гледат снимки, обменят спомени, опитват се да предадат историята на следващите. Даже си купили народни носии по поръчка.
„Истински празник е на Архангеловден.
Много ни се иска историята да остане и да я знаят не само рилци.
Мечтаем си да се намери начин да върнем туристите, за да се носи историята по България и света. По време на социализма постоянно имаше туристи, особено японци. Влизаха по дворовете, разпитваха, снимаха всичко. Може да се намери вариант, който да е полезен и за туристите и да не бъде в тежест за нас.
Все пак ние живеем в тези къщи, почиваме си, готвим, гледаме телевизия, дремем – както другите в своите си домове, и не може да издържим на постоянен туристически поток. Не мога да кажа, че ще ни бъде досадно, защото в нас има гордост, че сме от тази махала и част от тази история – приятно ни е да я споделяме. Но може да се намери вариант за малки групи посетители, които да разглеждат, дори да може да отсядат и преспиват, да изпият по едно „бабино“ кафе с каймак, да хапнат сладко от бели череши. Няма как да го направим сами, трябва да е някаква форма на публично-частно партньорство. Но не виждам как ще се случи, след като сме забравени и няма никакъв интерес нито от министерство, нито от регионални институции“, казва Иван.
А само преди 10-ина дни Сотир не само бил гид на японец из архитектурния комплекс, но и му продал шише черешова ракия.
„Така ми се примоли, че не можах да откажа. Най-вероятно в момента я разиграва на Токийската борса“, казва морякът, демонстрирайки ни прословутото чувство за хумор на рилци.
А напълно сериозно ни казва, че в своята къща пък той намерил сабя от Освободителната война.
„Руски военен отряд е останал да нощува в имота, като офицерския състав е бил настанен в къщата, а войниците в долната част. Намерих надпис на датата и от кое отделение и рота са ползвали имота за нощувка. Някой или не се е наспал, или е преспал, та си е забравил сабята“, казва Сотир.
А в дома на Попангелови ахваш двойно, ако във вените ти тече българска кръв.
Да, трудът му да възстанови майсторски магерницата към къщата си заслужава уважение и аплодисменти.
Но голямото ахване е в модифицираната механа, която той е превърнал в „кръчма в стил арт деко“.
А най-просто казано „светая светих“ за цялата махала. Именно там всички се събират на Архангеловден.
И тук, както във всички сгради, строени от Алекси Рилец и учениците му, всичко е на основата на масивни греди парен бук, които времето е „целунало“, но не е оставило видим белег.
Приказното помещение, събрало в хармония българското Възраждане и пътешествията му по света, се намира в сградата, която е била работилница за шаяк.
На почетно място е окачен голям портрет на Левски, а на другата стена виси портрет на бащата на Сотир – гвардеецът Ангел.
„Баща ми е набор на поета Никола Вапцаров, играли са карти на кьошката на съседната къща и така между „ръцете“, Вапцаров е ставал час по час да си запише нещо в тефтерчето. Ами хей така и тук е написал „Моторни песни“, на съседния чардак“, разказва Сотир.
Едната стена на „светая светих“ е с рафтове за вина, а в ъгъла на помещението има „хладилник“ по стара технология.
„Вътре има пясък, а като го намокриш и наредиш бутилките, ги охлажда до перфектната за виното температура. А това тук е над 200-годишно шкафче, чиято над 200-годишно ключалка още работи“, добавя морякът, показвайки кокетно шкафче на стената.
Всичко е подредено по конец. В ъгъла на миндерчето е голяма негова ценност – китара с автограф от „щуреца“ Валди Тотев.
Точно срещу нея пък има статуетка на чернокожа красавица, която Сотир си донесъл от Нигерия.
Разделяме се със симпатичните ни и сладкодумни домакини, за да продължим по дирите на историята на „Бабинска махала“. А те ни отвеждат в централния храм на Рила – „Св. Николай Чудотворец“.
Именно там е преместен патриаршеският трон, измайсторен лично и дарен от Алекси Рилец за черквата „Св. Архангел Михаил“.
Тронът само допълва притаяващата дъха атмосфера на централния храм. Стените на „Св. Николай Чудотворец“ са изрисувани изцяло. Стенописите са дело на зографи, работили по Рилския манастир.
„Храмът е построен през 1885 г., като стенописите са правени в годините до 1896 г. Вложени са изключително внимание и търпение. Има стенописи и на трите кубета. Централното кубе е с диаметър 5 метра, а двете странични са по 3,5 метра. И в строежа, и в стенописите си личи близостта с Рилския манастир.
Произведение на изкуството е и направеният от дупнишки архитект през 1893 г. план, който играе ролята на нотариален акт на храма“,
разказа ни накратко за централния храм отец Стефан.
Препоръчаме ви да се разходите до Рила, за да изживеете поне частица от истинската приказка, която ви разказахме с нашите герои.
ОЩЕ СНИМКИ ОТ „БАБИНСКА МАХАЛА“:
ОЩЕ СНИМКИ ОТ ЧЕРКВАТА „СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ“:
