На 1 февруари почитаме жертвите на комунистическия режим.
Датата не е избрана случайно. Именно на 1 февруари 1945 г. сформираният от комунистическата власт т.нар. Народен съд издава и изпълнява първите смъртни присъди – елиминиран е политическият и военен елит на България.
Сред жертвите са братът на цар Борис III – княз Кирил Преславски. Ликвидирани са и другите двама регенти на малолетния цар Симеон – световноизвестният учен проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. Осъдени са общо 147 души, между които тримата регенти, 67 народни представители, министри, царски съветници, генерали и полковници. Присъдите са изпълнени още същата нощ, а денят остава в историята като Кървавия четвъртък.
Сред екзекутираните 67 народни представители е и дупнишкият депутат Димитър Икономов – спасител на българските евреи.
Общо избитите от т.нар. Народен съд са над 2730 души. Така страната ни се нарежда на първо място в света по смъртни присъди, произнесени заради избухването на Втората световна война. В Германия заради ВСВ са произнесени 12 смъртни присъди от Нюрнбергския процес, а осъдените на смърт от Токийския трибунал са 14 души.
Жертвите на комунистическа власт не са само разстреляните на 1 февруари 1945 г. Саморазправата започва още с момента на взимането на властта на 9 септември 1944 г. През първите дни след преврата, по различни оценки, са избити няколко хиляди души без съд и присъда. Това са преди всичко представители на елита. Присъдите им са издадени от т.нар. Народен съд, след като те вече са екзекутирани. Но дори и това не стига – с присъдите се отнема имуществото на „осъдените“, а семействата им са разселени. В следващите 40 г. избитите и репресираните са стотици хиляди.
„Общество, което не помни историята е обречено да повтаря грешките си.
Затова днес, 1 февруари, отдаваме почит на репресираните от комунистическия режим. Избитите след присъди на т.нар. Народен съд на тази дата, десетките хиляди избити и въдворявани без съд и присъда в концлагерите на комунистическата власт, защитавана тогава от дулата на червената армия. Стотиците хиляди, които в следващите 40 г. са били репресирани, следени, привиквани, които са били лишени от възможността да учат и работят. Почитаме жертвите, за да помним и да не повтаряме грешките на миналото“, каза лидерът на СДС-Дупница и настоящ председател на Общински съвет Костадин Костадинов на кратка церемония на паметната плоча на мястото където се е намирал лагера за „врагове на народа“ в Дупница.
Венци и цветя поднесоха още Михаил Панчев, бивш председател на ОбС-Дупница и един от основателите на СДС в града, настоящият общински съветник и дългогодишен общественик Тодорка Савова. Нейният баща, който е бил гвардеец, е сред ликвидираните без съд и присъда след 9-септемврийския преврат. И до ден днешен лобното му място е неизвестно.
Пред паметната плоча бяха още общинските съветници от СДС Георги Георгиев и Венелин Коларов, Асен Кирилов от СДС и журналистът Лазар Ильов.
Припомняме, че
вчера бе представена книгата „Дупнишкият концлагер“,
чиито автор е Ильов. МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК.
Трудово изправителното селище се е намирало в района на каменния мост, където именно преди три години бе монтирана възпоменателната плоча на жертвите на комунистическия режим. Лагерът в Дупница е вторият открит в страната – след „Св. Врач“.
Припомняме, че скоро след поставянето на плочата тя бе умишлено счупена. Миналата година тя бе възстановена и открита символично за втори път.
„И днес живеем в бурни времена, които обаче може би ще пречистят нашата политическа система и нашето общество. Ние, част от демократичното общество на Дупница, почитаме този ден и така ще бъде, докато има демократи и докато ни има нас“, посочи още Костадинов.
През 1996 г. Върховният съд отменя по реда на надзора присъдите, издадени от т.нар. Народен съд с мотива за редица процесуални нарушения. Отделно, с други решения по иск на различни наследници, са отменени множество присъди, издадени от други съдебни състави.
През 1998 г. в свое решение Конституционният съд приема, че „Народният“ „не е съдът, съществуващ и действащ към онзи момент като част от правосъдната система на държавата, а е един извънреден съд с определени по време правомощия. От гледна точка на сега действащата Конституция така издадените присъди не могат да се окачествят като съдебни актове.“
Присъдите на т.нар. Народен съд са посочени като едно престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 г. от 38-то Народно събрание Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен.
Т.нар. Народен съд не е съставен от магистрати, а от бивши партизани и въобще кадровици и приближени на БКП. Той не функционира спрямо закона и морала, а на принципа на саморазправата.
Може да си припомните материалa ни за дупнишките жертви след 9-септемврийския преврат ТУК.
