От събирача на старини Околията, през ентусиазма на пионерите до днешните пазители на миналото – 111 г. музейно дело в Дупница.
Тази година Историческият музей отбелязва своята 30-годишина, както и 111 г. музейно дело в Дупница.
А всичко започва от чистия ум и голямо сърце на Димитър Янакиев Бисеров- Околията. Прозрял, че миналото ни идентифицира кои сме като нация, но и ни съветва какви да сме, той започва да събира пъзела на културното наследство.
Околията (1840-1886 г.) – учител и основател на читалище „Зора“, който работи и като журналист за цариградски вестници и списания, започва да събира пословици и поговорки, а след това и старини от Дупнишко.
Неговият плам продължава с делото на пионерите, поставили началото на организираното музейно дело – учителят и общественик Никола Додов и съмишленици.
С издаването на Закона за старините, 1911 г., масово започват да възникват археологически дружества в цялата страна. Целта им е да съберат и опазят културното наследство по места, създавайки общ национален фонд на богатата ни история.
Интелигенцията в Дупница, начело с учителите, също реагира и приема задачата присърце.
Додов, който създава Туристическото дружество в Дупница през 1909 г., е и „бащата“ на археологическото дружество. През 1911 г. е издаден първият устав, според когото новоучреденото археологическо дружество „Царичина“ е част от Туристическото дружество.
През 1925 г. е издаден обновен устав, според когото „Царичина“ вече е самостоятелно археологическо дружество.
Името е избрано неслучайно – Царичина е първият археологически обект в района на нашия град.
В устава са посочени и основните цели на дружеството. Събиране на старини от археологическо, историческо и научно значение за града и околията; реставриране на Тюрмето – бившата джамия и някогашна църква „Св. Георги“, събиране на етнографски и фолклорни материали. Най-амбициозното начинание е събирането на исторически светения и документи за Дупница и всички селища в района.
Дружеството си поставя и цел да бъде изграден археологически музей. Цел, която за съжаление пионерите на музейното дело така и няма да видят осъществена.
Дейността на дружеството затихва по време на войните, но се възражда с пълна сила през 1923 г.
През 1924 г. с царски указ „Царичина“ получава сградата на бившата джамия.
Веднага започва преписка за финансиране на ремонт на сградата. Дълго време използвана за затвор, тя се нуждаела от реставрация – за да бъде пригодена за музейна експозиция, но и за да бъде съхранена за идните поколения.
За съжаление тогава не е имало предвидена държавна финансова помощ. Изправен пред безизходицата на действителността, Додов дори пише: „Паричната криза е голяма, тя е вече непоносима. Поради нея е невъзможно да се уреди музей“.
Въпреки че е попарен, ентусиазмът на пионерите не ги напуска съвсем – работят и събират ценности, които започват да съхраняват в отделна стая в бившата джамия.
През 1933 г. първият уредник на музея Асен Меджидиев прави опис на находките, а така и неосъщественият напълно музей спира да функционира самостоятелно – прехвърлен е към читалище „Зора“.
Мечтата и основната цел на пионерите остава невидяна от тях – музеят да има своя сграда с възможност за постоянна експозиция.
Следва десетилетие на политически трусове и промени. В опит да съхрани ценностите, Меджидиев мести находките в гимназията, където е директор.
И идва комунизмът, който в следващите години ще обслужва само себе си,
в опит да се запише в историята по възможно най-славния начин и сякаш друга слава и минало няма.
С решение на БКП се решава да се изгради мемориалната къща на Станке Димитров-Марек, която да пази спомена за него.
Те я официално открита през 1954 г. Мемориалните къщи са тяснопрофилирани музеи, които събират основно фонд за дейността и личността на човека, на която са посветени.
За дълъг период от време музейната дейност в града се конкретизира основно в тази посока – Марек и партизанското движение.
Нови материали за периода отпреди това не са завеждани, музейната сбирка на пионерите е забравена, а голяма част от документацията за нея е изгубена.
През 1984 г. в Дупница е открита още една къща музей – тази на Васил Демиревски-Желю. Положението е сходно като с къщата на Димитров – важни са партизаните, не Дупница и региона.
Музеят се „ражда“ като сбъднатата мечта на пионерите едва с демократичните промени.
Исторически музей-Дупница е създаден с решение на Общински съвет от 8 май 1992 г. По обхват той е местен, по дейност е общоисторически, а собствеността му е общинска.
Отделите са четири – Археология, Етнография, История на България 15-19 век и Нова и най-нова история.
По решение на ОбС музеят наследява фондовете на двете къщи музеи, които са закрити. Наследява и сградите, които е определено да се ползват като хранилища. За зала за експозиции е избрана джамията.
След конкурс за първи директор е назначена Надя Божинова. Четиримата уредници са Павлина Алякова, Мария Алексиева, Славянка Николова и Илия Близнаков.
През август 1993 г. в местността Дренски рид за извършени първите разкопки на Исторически музей-Дупница.
За последните десетилетия музеят може да се похвали с редица значими открития.
Последният „дом“ на Исторически музей бе Младежкият дом. Както е известно, заради течащия там ремонт за момента музеят се помещава в сградата на бившия Юндом.
В момента уредници на Исторически музей са Славянка Николова (Фондове и научен архив), Емил Севдин (Археология), Зоя Атансова (Етнография), Александър Китанов (Нова и най-нова история), Марина Янкова (Издателска дейност и библиотека).
В събота, 14 май, 30-годишнината му бе официално отбелязана с редица събития в Общинската художествена галерия.
Директорът Анелия Геренска представи пред присъстващите презентация за пътя и дейността на музея, след което връчи грамоти на дългогодишни музейни дейци. Сред тях са Никола Костов, председател на Дружеството на армъните, нотариус Стефан Сотиров, преподавателят Мая Владимирова. Геренска връчи грамота и на кмета Методи Чимев.
В малката зала в Общинската художествена галерия е подредена изложба „30 г. археологически проучвания на Исторически музей-Дупница“.
Представени са находки от обект „Кулата“, селища, некрополи, могили и гробници в Дупнишко, от археологически обект „Германея“ и раннохристиянската базилика и средновековна църква „Св. Спас“ в Червен брег.
Отидете й я разгледайте, защото има какво да се види.
