Великолепни портрети на Невена Коканова и проф. Георги Китов влизат във фонда на Дупница. Те са подарък за културното ни наследство от пловдивската художничка Роза Стоянова, която гостува в града ни за първи път с изложба. Експозицията „Рисунки“ бе открита вчера в малката зала на Общинска художествена галерия.
Изложбата е разделена на няколко секции. Животни и птици, известни български личности, световни звезди и рисунки на обичани детски образи. Всеки има пред какво да ахне и в какво да се влюби. А защо е така обясни уредникът на изложбена зала „Джамията“ Ивайло Орманков.
„Ако визьорът на снайперите има име, то трябва да бъде Роза Стоянова.
Такова точно око и такава уверена ръка се срещат изключително рядко,
а в Дупница, смело мога да кажа, че виждаме за първи път. Това, което прави Роза уникална и така въздействаща, обаче е умението да рисува очите. Рисува ги не само с изключителен финес на детайла, но умее да им вдъхва живот и душа“, каза той при откриването на изложбата.
Картините са рисувани с химикалка, носят обаянието на черно-бели снимки, но нямат ширпотреба вкуса на фотографски копия.
Портретите на Първата дама на българското кино и дупнишкия Индиана Джоунс са специално нарисувани от Роза Стоянова като подарък за дупничани.
„Когато получих поканата от Ивайло Орманков, която изключително много ме поласка и развълнува, реших да подаря на Дупница портрети на ваши обичани личности. Знаех, че двамата са родени тук. За мен бе чест да нарисувам техни портрети, както е и чест да ги подаря на фонда на галерията. Снимката на Невена Коканова, която избрах, търсих много, защото исках да я нарисувам в не толкова познат образ. Както и в другите ми работи, целта ми не е да рисувам копирано изображение, а да предам енергията, присъствието и духа. Дано съм успяла“, каза за largoto.bg Стоянова.
Образите на археолога и траколог проф. Китов и обичаната актриса са поставени на централно място в изложбата, но посетителят ги вижда, след като е преминал през други картини. Така всеки от присъстващите на откриването ахна с изненада, но и с благодарност за жеста.
Това е второто посещение на Роза Стоянова в Дупница. Първият път идва на разходка с приятели преди години.
„Запленена съм от зеленината и планината. Много подреден и красив град.
Възхитена съм и от хората, които срещнах и с които се запознах“, сподели тя.
„Моят баща е причината да се занимавам с изкуство, той много настояваше, докато моята детска мечта бе да бъда спортист. Той беше природно надарен човек, рисуваше много добре и умееше да изписва буквите изключително красиво. Та, той рисуваше по тетрадките и учебниците ми по всеки отделен предмет нещо красиво. Изписваше и имената на предметите с едни изключително красиви букви. Ето това се е запечатало в мен като изключително силна и приятна детска емоция. Но и бе повод аз самата да започна да рисувам. Разбира се,
започнах точно с такива рисунки – по тетрадките.
След това започнах да рисувам хора и събития, когато някой урок ме впечатлеше силно. Още пазя рисунка от 7 клас на Гарибалди. Започнах да правя и илюстрации по определена тема. В седми клас баща ми ме записа на уроци по рисуване и там се запознах и с другите техники, но рисуването с химикалка ми остана любима. А може би и причина за това е, че обичам трудностите.
В техниката с химикалка нямаш право на грешка – не може да триеш,
възможни са само много леки корекции. Харесвам трудностите, ако има няколко варианта да се кача до върха, ще избера най-трудния, стръмен и ръбест път. Когато постигнеш нещо красиво по трудния начин, удовлетворението е по-голямо“, казва художничката с усмивка.
Тя е завършила Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“-Пловдив. „Завърших „Живопис“, макар всички да ми се чудеха какво правя в тази специалност с любовта ми към графиката и химикалката. Имам още две професии – медицински рехабилитатор и фризьор, но голямата ми любов е рисуването. И то рисуването с химикалка. Много хора ми казват, че усещат любовта, която влагам в картините. Казват, че определено си личи, че това е любимата ми техника.
Доста хора не могат да повярват, че рисунките са с химикалка.
Даже една жена, която си взе моя рисунка, след това ми се обади да ми признае, че първата й работа била да махне стъклото, за да провери. „Наистина е с химикалка, гледам и пак не вярвам“, каза ми тя. Не търся толкова прилика, колкото се стремя да предам духа и присъствието на личността и обекта, които рисувам. Опитвам се да избягам от фотографското рисуване“, казва Роза Стоянова.
А ние потвърждаваме, че успява с бягството и се присъединяваме към професионалното мнение на Орманков – художничката рисува очите като живи. Дори и на измислените образи, като на дългоносия и закачлив Пинокио.
А най-големия жест от Дупница към пловдивската художничка бе, че нейната изложба бе първата среща на 4-месечната Кръстена с изкуството. Нежната снежинка дори се разбуди от следобедния сън, за да разгледа изложбата от „кенгурото“ на гърдите на мама и да раздаде на присъстващите усмивки. „Това е първата й изложба. Аз самата се занимавах с рисуване, в семейството ни обичаме и се занимаваме с изкуство. За първи път водя Кръстена на изложба и явно й харесва. Отдавна не сме се прибирали в Дупница и случайно разбрахме за изложбата. Дори не знаех, че има нова галерия. Страхотна е! А изложбата е изключително въздействаща“, каза майката на Кръстена.
Може да видите изложбата „Рисунки“ до края на месеца.
