Правосъдният министър Атанас Славов, председателят на организацията на българските евреи проф. Александър Оскар и зам.-председателят на „Шалом“ Леонид Хаздай откриха паметника на дупнишкия народен представител Димитър Икономов, от когото тръгва най-хуманният акт, сътворен от българските народ и държава – спасението на българските евреи по време на Втората световна война.
На официалната церемония в Градската градина днес присъстваха и посланиците на Германия и Украйна – Ирене Планк и Олеся Илашчук, кметът на Дупница Методи Чимев, областният управител Александър Пандурски и др.
Най-скъпите гости обаче бяха наследниците на Димитър Икономов – неговите правнуци Иван и Антон Райнови, както и Илияна, дъщеря на Иван.
Те получиха от проф. Оскар и Леонид Хаздай почетен знак. На него е изписан цитатът от Талмуда: „Който спаси един човешки живот, спасява цялата Вселена“. Текстът върху знака продължава: „На Димитър Икономов от благодарните евреи за неговите смелост, хуманност и героизъм“.
„България записа името си със златни букви в световната история, заставайки на върха на пирамидата на хуманизма с акта на спасението на своите граждани с еврейски произход. Всичко това нямаше да бъде възможно, ако стотици интелектуалци, артисти, Българската православна църква и обикновените хора не се бяха изправили срещу една човеконенавистна и убийствена политика. Ако не бяха застанали на страната на правдата, на страната на живота. Ако това нещо не се беше случило, днес, подобно на Скопие, Кавала и стотици други градове в Европа, тук щеше да има мемориална плоча на хилядите убити деца, жени и мъже от Дупница.
Преди две години, когато издирвахме и подготвяхме материали за издаването на книга, се натъкнахме на
факти и документи, които категорично сочат, че Димитър Икономов е първият човек, алармирал за предстоящата депортация на евреите от България“,
каза Леонид Хаздай, зам-председател на „Шалом“ за Дупница и България.
Той изтъкна, че паметникът е изграден със средства на наследници на евреите от „онези тежки години“.
„За нас той е не само знак на признателност към една велика личност, а ни се иска да се превърне в е символ на толерантността и хуманизма, които все повече липсват в нашето ежедневие.
С този паметник поставяме светъл знак в настоящето и бъдещето на Дупница.
Надяваме се той да бъде пример за отношенията между хората в този град“, каза още Хаздай.
Министър Славов посочи, че за него е особена чест и истинска отговорност да участва в церемонията.
„Димитър Икономов е политик, общественик, юрист, борец за права и свободи в едно много тъмно време. Трябва да си припомним онези събития. Събития, които никога не трябва да забравяме. Събития, които ни определят като народ и нация. Събития, които носят светлото – чиито образ са Димитър Икономов, Димитър Пешев, екзарх Стефан, митрополит Кирил, множество интелектуалци и български граждани, застанали на страната на правдата. Но и събития, които носят много тъмни страници в нашата история. Когато официалната държавна власт е била готова да изпрати своите поданици към лагерите на смъртта. Когато официалните институции са съдействали за депортирането на 11 343 деца, жени и мъже. Ние трябва да помним силните жестове, човеколюбивите жестове, жестовете на спасение.
Човекът е силен. Силен да се противопостави на авторитарната машина на злото. Силен да се противопостави на тъмнината, която идва от мракобесни идеологии. Силен да говори думите на любов, толерантност и разбиране във време, когато всички крещят за омраза, когато има ненавист срещу човешкото.
Нашата отговорност е да съхраним паметта и винаги да сме на страната на светлината и човеколюбието“,
каза правосъдният министър.
Леонид Хаздай изказа благодарност на кмета на Дупница, а Методи Чимев побърза да отговори, че благодарността е за „Шалом“.
„Редно е аз да благодаря на г-н Хаздай и на „Шалом“, че направихте необходимото нашият съгражданин да получи своето достойно място. Димитър Икономов не е личност от местен или регионален характер, а от национален и световен мащаб. Ние трябва да имаме поне желание да черпим от опита на такива личности. Паметникът поставихме тук, където минават много хора – нека виждат и знаят какъв българин е имало“, посочи градоначалникът.
„Трябва да се учим от хора като Димитър Икономов. Да се учим на кураж и на това как да отстояваме правилното, дори когато сме сами“, каза посланикът на Германия и благодари на „Шалом“ за усилията им да насърчават диалога между различните народности.
„Днес поправяме една историческа несправедливост.
Несправедливост, защото Димитър Икономов бе забравен десетилетия наред, въпреки достойния си акт. Не трябва да забравяме, че той е безмилостно разстрелян от т.нар Народен съд.
За да си представим важността на делото на Димитър Икономов и хората, които се опълчват на човеконенавистната нациста идеология, трябва да си припомним събитията. През февруари 1943 г. е подписано позорното споразумение Белев-Данекер за
депортацията на 20 000 евреи. 12 000 от новоприсъединените територии и 8 000 от старите предели на Царство България, включително 3 000 души от Дупница.
За съжаление тези 12 000 евреи от Вардарска Македония и Северна Гърция са депортирани и почти всички загиват в лагерите на смъртта.
Евреите от Северна Гърция прекарват няколко дни в Дупница и хората като Димитър Икономов и дупнишката общественост правят всичко възможно, за да облекчат страданията им. Ние помним добре това и преди няколко години открихме специален мемориален знак на гарата в Дупница. С него изказаме нашата благодарност към дупничани.
Само и единствено благодарение на усилията на хората като Димитър Икономов, Димитър Пешев и другите народни представители, които имаха смелостта да се опълчат срещу държавната политика тогава, карат властите да отмени заповедта. Така е спряна подготвената депортация на евреите. Димитър Икономов е сред имената, които трябва да помним.
И като него трябва да се противопоставяме на езика на омразата“, каза и проф. Оскар.
Церемонията продължи с поднасянето на венци и цветя на паметника, изобразяващ Димитър Икономов, положил закрилнически ръка пред гърдите на еврейско дете.
Председателят на Централния израилтянски духовен съвет Максим Белчев произнесе молитва за благоденствието на българския народ.
Димитър Икономов е избран за народен представител през 1940 г. Като депутат се включил в комисията към Министерство на народното просвещение и в Комисията по финанси. По негова инициатива най-после е удовлетворена молбата на дупничани да бъде открит Областен съд в Дупница.
Димитър Икономов е първият депутат, от когото започва борбата за спасяването на българските евреи.
Той сигнализира зам.-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, че е започнало извозване на евреи от Беломорието.
Той е един от 43-та депутати, които на 17.05.1943 г. подписват петиция до министър-председателя Богдан Филов, с която се обявяват в защита на евреите.
Димитър Икономов е германофил, влюбен в изкуството и културата на Германия, но повече от всичко уважава човешкия живот. С лични усилия успява да освободи някои евреи от Беломорска Тракия, подготвени за депортиране към лагери на смъртта.
След преврата на 9 септември 1944 г. Икономов е осъден на смърт от т. нар. Народен съд.
Моис Давидов, председател на еврейската общност в Дупница, се застъпва за Икономов, като изтъква: „Димитър е спасил много животи и евреи от репресии“. Това обаче не трогва комунистическия режим. Икономов е екзекутиран с изстрел в главата на 1 февруари 1945 г. – денят, останал в историята като Кървавият четвъртък. Тогава са разстреляни 147 души от политическия и военен елит на България. Между тях трима регенти, 67 народни представители, министри, царски съветници, трима премиери, генерали и полковници.
Тази дата, датата на най-масовия трибунал в Европа след Втората световна война, е обявена за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим по предложение на президентите Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002.
Т. нар. Народен съд е извънреден съдебен орган. Създаден е след окупацията на Царство България от Червената армия и от властта на Отечествения фронт в нарушение на действащата по това време Търновска конституция.
Присъдите на „Народния съд” са посочени като едно престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 г. от 38-то Народно събрание Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен.
