С все по-оредяващи редици бойците от Дупнишките барикади отбелязаха днес 25 г. от събитията – милионните протести, дали начало на европейския път на България.
Но всъщност революцията, започнала от главен път Е-79 в Дупница, първо осигури физическото оцеляване на нацията.
Защото социалистическото правителство на Жан Виденов беше довело България до най-жестоката катастрофа, сполетявала Родината в мирно време.
Участници в събитията от 1997 г. отново напомниха, че историята не бива да бъде забравена и подменяна. Както не трябва да се забравя ролята на Дупница и фактът, че дупничани бяха напълно сами в продължение на седмица, така не трябва да се забравя и ужасът, сътворен от управляващите тогава. Ужас, равен на национална катастрофа.
С поредица решения и действия управлението на Жан Виденов причини хиперинфлация, заради която заплатите се равняваха на 5 долара. Хората нямаха достъп до храни и продукти от първа необходимост. Банковите спестявания на българите се стопиха. 15 баки фалираха, а избрани и приближени на властта бизнесмени се превърнаха незаконно и ненаказано в кредитни милионери. И всичко това се случваше зад затворените граници. Най-страшното извращение тогава обаче беше гаврата с достойнството и духа на българите.
През мразовитата зима на 1997 г. дупничани не само въстанаха първи, но и удържаха седмица сами и под натиск, докато България се събуди.
Протестите в Дупница започнаха с шествия. Всяка вечер хиляди хора обикаляха града, въпреки пълната изолация и опасността от репресии. Не само че протестите не спряха, но бе взето решение за издигане на барикади на главен път Е-79, както и на изходите и входовете на Дупница, бе блокирана и жп линията.
Мотор на организацията бяха тогавашният кмет д-р Панчо Панайотов, бившият председател на Общински съвет Михаил Панчев, д-р Стойчо Кацаров, управителят на ВиК Ангел Малинов, Любка Георгиева от КТ „Подкрепа“ и др.
На Е-79 зад старата болница бе струпана техника на общинските дружества, а останалите барикади бяха издигани от подръчни материали. Но най-голямата сила на всички тях бяха хванатите за ръце граждани.
Първи към Дупница се присъединиха миньори от Бобов дол и граждани от Сапарева баня.
Една седмица градът беше сам срещу щитовете на жандармерията. Скован, но не и уплашен от постоянните слухове и закани, че бунтът ще бъде потопен в кръв.
Ден след ден, в студа и без знак и вест, без подкрепа от останалите 6-7 сини града, включително София и Пловдив, дупничани буквално живееха на барикадите.
И след страшните дни на несигурност и опити барикадите да бъдат отворени чрез натиск от полиция и жандармерия най-после София и Пловдив се надигнаха – Дупница вече не беше сама, постигната беше първата цел. Протестиращи започнаха да блокират пътища в цялата страна, хиляди излязоха на шествия и стачки. А София и Пловдив се поклониха пред Дупница още в онези страшни дни, като първо изпратиха свои пратеници-студенти от София и група начело с тогавашния кмет Спас Гърневски от Пловдив. А след това се поклониха на Дупница и на първия национален протест в столицата. Тогава дупничани бяха посрещнати с шпалир от пратениците на всички други градове, бяха аплодирани и прегръщани като герои, каквито всъщност бяха.
„Само, защото ние издържахме с воля и кураж, дадохме сила на цяла България да въстане. И както от Йерусалим тръгва свещеният огън за Великден, така от Дупншките барикади тръгна огънят на протестите. Ако ние не бяхме издържали, България нямаше да се събуди“. Това казваше за събитията знаменосецът на Барикадите Георги Гиздов. Както не пропусна и секунда от събитията през Виденовата зима, така той не пропускаше и годишнините. До днес.
За първи път знамената на Гиздов не се развяха на Барикадите.
Знаменосецът на промените почина през месец март миналата година.
„С огромна болка искам да спомена имената на тези, с които бяхме рамо до рамо тук, но вече не са сред нас. Георги Гиздов, неуморният знаменосец; Краси Георгиев, невероятен човек; д-р Попов; Ангел Малинов; Костадин Терзийски; Василка Ушева. Поклон пред светлата им памет!“, каза Тодорка Савова и разля червено вино по паважа на мемориала „Дупнишки барикади“.
Тя се обърна към дупничани, по-специално към младите, със заръката да пазят духа на Дупница и спомена за Барикадите.
Савова изказа благодарности към Ивайло Константинов, лидер на ГЕРБ-Дупница, кмета Методи Чимев, заместника му Крум Милев, председателят на ОбС Костадин Костадинов за това, че идеята да има монумент на мястото на събитията бе реализирана.
„Най-голям принос има Ивайло Константинов. Огромно благодарности и за инж. Адриана Велева, която е не само от дарителите, но и с огромен труд реализира мечтата ни тук да има монумент, пазещ спомена за Барикадите жив“, каза още Савова.
„Дупнишкият дух вече четвърт век празнува своята победа. България сега е друга, България е свързана с Европейския съюз. Това го постигнахме заедно на това място. С голямо умиление си спомням за тези мигове. Мигове на страх, умора и глад. Но тогава цяла България беше гладна, докато комунистическите лидери се хранеха обилно с откраднатото от народа.
Дупница има и доказа, че има най-силният дух по отношение на демокрацията и свободата на човека“, каза Михаил Панчев.
Бившият председател на Общински съвет отправи послание към управляващите – ако не се вземат в ръце, ги чака революция.
„Сега трябва да помислим отново, задават се мрачни времена. България и сега мизерства, всичко е на изключително високи цени. Хората се недохранват, живеят в студ и мизерия. Това не трябва да позволим. Наш дълг, дълг на дупнишкия дух е отново да запалим искрата. Такава иска, която да бутне тези, които са решили, че може да ни управляват като племена от Изтока. Няма начин да мълчим, няма начин да търпим! Няма начин да понасяме и безропотно да гледаме как това, което извоювахме тук да бъде заграбвано и погребвано.
България трябва и може да бъде преуспяваща“, каза Панчев.
Георги Георгиев от СДС пък се обърна към тези, които отричат събитията и неглижират постигнатото: „Ще кажа, че от това място България пое по своя европейски път. Да, за съжаление сме най-бедни в ЕС, но сме най-бедни в най-мощния съюз. Младите може би не могат да оценят какво имаме днес, защото не знаят какво беше, какво е да вадиш виза и да бъдеш човек трета ръка“.
„Четвърт век от подвига на Дупница. Тогава всички световни агенции говореха за Дупница като за града, показал пътя на България към Европа. Тъжно е, че прекрасни хора вече не са сред нас. Стореното от дупничани ще остане в историята“, каза Васил Крекманов.
