Тасим Кадрия, който се влюби в Дупница от пръв поглед: В културата и изкуството сме братя, политиката е бетер мотика.
Северномакедонският художник, чиито картини не само „хипнотизират“ окото с дръзки, но и даващи покой като от разходка в гората комбинации от цветове, гостува за първи път в града ни със самостоятелна изложба. Кадрия обича България „не като втора, а като първа родина“, заради богатата култура, необятното зелено на дивната природа и приятелите. „Тук две години без пари да остана, ще успея да живея, защото имам и намирам приятели навсякъде. Обичам да рисувам България и прекарвам месеци в една вила в балкана. Селото е Бойково, в Родопите, хората ми дават ключ от вилата си. Първата нощ като останах там направо се уплаших. Не съм човек, който се плаши лесно, роден съм и живея на село, но природата в Бойково е невероятна. Едни огромни дървета, едни птичи песни, красота, но и малко стряскащо. Заради високите дървета слънцето се появява едва към 11 часа, с след час-два се скрива. Толкова е тъмно, че сякаш си сам на света. Но не точно сам, защото първата нощ едва мигнах от мисли дали няма в къщата да влезе някоя мечка. Тази къща се превърна в любимото ми ателие. Понякога през деня минават туристи, поздравяват, разглеждат и така. Чудесно е.
Пленяват ме природните картини на България и обичам да ги рисувам. И в Дупница се влюбих първия път като я зърнах – от магистралата откъм София.
Вече започнах картина на Дупница, но все още не е готова, защото не обичам да бързам с рисуването.
Картината трябва да престои. Рисувам реални места, но ги рисувам с моите цветове и усещане за тях. Не бързам, наслаждавам се. Както казвам на учениците ми – рисуването не е бързане, не е за оценка, не е за доказване. Рисуването е отмора и наслада. А най-голямото признание е да даде на публиката приятна емоция. Аз събирам от срещите с хората и красивите места приятни емоции, а след това ги връщам на публиката чрез картините“, каза за largoto.bg Тасим Кадрия.
Той е роден в село Слупчане в Северна Македония. От 1984 г. до днес преподава изобразително изкуство на деца и младежи в своето село. То се намира на няколко километра от Куманово. „А аз през Куманово минавам само на път за България“, казва художникът с усмивка.
Той има десетки самостоятелни изложби и участия в общи експозиции. В България има над 10 гостувания – София, Пловдив, Благоевград, Асеновград и др. В изложбата „Цветове и чувства“, чието откриване бе в галерия „Джамията“ вчера, са подредени картини от четири експозиции на Кадрия.
Някои от картините му са картини от картини – натрупани пластове от идеи и цветове, които „излизат“ във видимия за окото пласт в причудлив релеф и въздействащо съчетание от багри.
„Започвам картината, казвам си, че е готова, а след това решавам да я променя. Така се получават пластове от картини, които се крият зад картината, която зрителят вижда. От предишните слоеве обаче са останали детайли – цветове и релеф, които правят едно цяло. Живописта е моята любов. Обичам да използвам и техника с пясък и кафе. Там си трябва майсторлък, защото пясъкът е сложна техника, а пък, ако прекалиш с кафето, картината ще ухае на него. Някои от картините ми са рисувани върху дърво, други върху пано или картон. Обичам играта с цветовете и макар любимият ми цвят да е зелено, често го заменям когато рисувам природата, защото така съм усетил мястото или така искам да го предам“, казва още творецът. А последното му изречение е отговор на наш въпрос пред невероятно въздействащо платно на самотно дърво с розова корона, изникнало на жълто-виолетово поле под ефирно небе от синьо и лилаво. Картина, която виждаш като начален кадър на фантастичен филм за утопичен свят, намерил вътрешния мир и всеобщото спокойствие на хармонията.
Две от последните картини на автора също са част от изложбата му в Дупница.
Те са визуален ребус, предизвикателство за окото, защото гледайки ги отдалеч виждаш пейзажи, а приближавайки те се трансформира в човешки фигури.
В центърът на едната смирено, но „твърдо“ стои и фигурата на ангел.
„Това е закрилникът. Той си прокара път до платното може би заради пандемията. Картините започнах по време на ограниченията. Без да се усетя пейзажите се трансформираха до този последен вариант. Скупчени, сякаш хванати за ръце хора, намерили благословията на закрилника“, разказва Кадрия. Макар верен на любовта си към рисуването, художникът цени всяка от музите на изкуството. Обича музиката, не само да я слуша, но и да я пуска на децата в часовете по рисуване. Речта му се лее разбираемо, макар разликата между езиците ни, и сладкодумно, а усмивката не слиза от лицето му.
„Най-важното е да се разбираме, а изкуството е мостът, свързващ всички хора. И въпреки че има политици, които искат да скарат народите ни, ние, хората на изкуството не трябва да го допускаме и няма да го допуснем. В културата и изкуството всички хора сме братя, говорим един език – езикът на красивото и хармонията. Политиката… политиката е бетер мотика. Политиците може да си политиканстват, но хората не трябва да се делим, за да им угодим“, казва още творецът.
Питаме го дали ще се върне в нашия край, дали ще го видим с триножник и палитра загледан в Рила от пл. „Свобода“.
„Е, как?! Не съм знаел, че тук е толкова красиво. Все ходя по Пловдивско, Смолянско…, но по този край не бях идвал. И днес можехте да ме видите на площада да рисувам, ако не валеше. Но да знаете, че този дъжд е моето пожелание към вас – пожелание за берекет, пожелание да се изчистим от всичко ненужно. Ще се върна, разбира се. И надявам се да се върна сред приятели“, каза той.
Изложбата „Цветове и чувства“ може да видите в галерия „Джамията“ до 25 юли. А ние ви обещаваме, че
всеки от вас ще намери своя „портал“ сред картините. Портал към изживян или мечтан миг на съвършенство.
„Нали знаете, че има чудеса?“, пита ни Тасим Кадрия. Макар сериозността на думите, усмивката е пак на лицето му: „Реших да нарисувам бащината къща на мой приятел, за да му подаря картината. Нарисувах къщата до последния детайл, стара, схлупена къщичка, „притисната“ от настъпващата зеленина, защото отдавна е сама. Детайлите бяха напълно реални, но цветовете си бяха моите. Донесох картината в България, за да я довърша в любимото ми ателие в Бойково. Имах изложба в Асеновград и там заговорих една жена. Попитах я къде има хотел да отседна, поканих я на изложбата. След две седмици се върнах в Асеновград да прибера картините. Същата жена ми се обади, видяла картината във Фейсбук: „Тази къща е моя. Искам тази картина, това е моята бащина къща. Вие сте нарисувал бащината ми къща“. Жената дойде, носеше снимка – къщата беше същата. Макар, че едната е в балкана в Македония, а другата в балкана в България. Моят приятел остана без картина, но кажете ми има ли нещо случайно?“, разказа Кадрия, а синьото на очите му, „откраднато“ от небето на родното му село, стана още по-синьо.
