Нашият уебсайт използва бисквитки, за да подобри и персонализира вашето изживяване и да показва реклами (ако има такива). Нашият уебсайт може също да включва бисквитки от трети страни като Google Adsense, Google Analytics, Youtube и Facebook . С използването на уебсайта вие се съгласявате с използването на бисквитки. Актуализирахме нашата Политика за поверителност. 

Фината дама на пианото: Мариела от Дупница превръща всяко излизане на конкурс в приз

Фината дама на пианото: Мариела от Дупница превръща всяко излизане на конкурс в приз

Преди броени дни Мариела Низамова завърши 9 клас в Национално музикално училище „Любомир Пипков“-София.

Родена в подножието на планината, Мариела развива таланта си край морето – семейството й се премества във Варна, когато тя е още хлапе.

Мариела сяда зад пианото когато е на 6 г. Дарбата й забелязва музикалният педагог Вяра Томова в детска градина „Калина“-Дупница.

Именно тя подготвя малката пианистка за кандидатстването в НУИ „Добри Христов“-Варна.

След отлично представяне на изпита по солфеж Мариела постъпва в класа по пиано на дългогодишната преподавателка в морската столица Мария Гинева, чиито ученици концертират по цял свят.

“Г-жа Гинева ме научи да бъда целеустремена и никога да не се отказвам от мечтите си”, казва Мариела.

Неуверената първокласничка, която сама избира музикалното поприще, вече е артистична млада пианистка.

Наградите й от национални и международни конкурси изпълват етажерките в домовете на семейството в Дупница и Варна.

Първа за морската столица заминава майката на Мариела – Ваня, за да потърси по-добро място за реализация в професионалното си занимание в туристическия бранш.

„Тръгнах с идеята и надеждата да развия собствената си кариера и да намерим по-голяма финансова стабилност за семейството. Неописуемо щастие е, че решението всъщност се оказа решаващо за това да разберем, че Мариела е родена за този път. Че има усет към музиката и призванието й е да бъде пианистка“, казва Ваня. 

Скоро след нейното заминаване във Варна пристигат и съпругът й Румен с дъщерите им Елица и Мариела.

Така започва пътят по ноти за Мариела. Път, изискващ строга дисциплина, но водещ към свят на финес и постоянен стремеж и досег до съвършенството.

След VII клас тя кандидатства в НМУ „Любомир Пипков“-София, приета е на първо място в класацията. Записва се в класа по пиано при проф. Александър Василенко.

Само в последните месеци Мариела печели първите награди от три международни конкурса, а при другите участия се класира на призови места.

На 54-то издание на конкурса Virtuosi per musica di pianoforte – Usti nad Labem – Чехия, ноември 2021 г. тя печели трета награда в IV-та категория.

На London Classical Music Competition-Лондон, декември 2021 г. печели първа награда в категория Junior Artists.

На X-ти Национален конкурс „Път към славата“-София, март 2022 г. печели втора награда в IV възрастова група и едногодишна стипендия от Министерство на културата, за закрила на деца с изявени дарби.

На International Piano Competition Citta di Arona-Италия, март 2022 г. печели първа награда в категория С.

На IX-ти Международен конкурс за вокална и инструментална музика „Звукът на времето“-Велико Търново, май 2022 г. печели първа награда в IV възрастова група.

Момичето от Дупница печели в конкуренцията на нейни връстници от Румъния, Полша, Канада, САЩ, Тайван, Китай, Русия, Южна Корея, Тайланд, Италия, Естония, Норвегия, Албания, Египет и др.

Завършва майсторски класове при ръководителите Сергей Редкин, проф. д-р Борислава Танева, доц. д-р Илия Чернаев, Георги Черкин и проф. Атанас Куртев.

За всеки нов успех тя благодари на сегашния си преподавател проф. Александър Василенко.

„Той е не само изключителен професионалист и невероятен музикален педагог, но се грижи за Мариела като баща“, казва с усмивка и благодарност татко й Румен.

-Мариела, кои са нотите, с които би се представила и как би звучала ти, ако беше музика?

-Виждам се като цветна и спонтанна личност. Бих звучала като любимата ми пиеса на Роберт Шуман – „Порив“ (или също “Полет”) из Фантастични пиеси оп.12.

-Сякаш срещата ти с пианото е случайна, но помниш ли кое те подтикна към него – любовта към класическата музика или детско търсене на хоби?

-Започнах да свиря напълно от любопитство. Отивайки на приемния изпит за първи клас нямах представа в какво се въвличам, но усещах, че е правилното решение.

-Ти ли се влюби в класическата музика или тя те избра?

-Тя ме избра.

Това да обикнеш класическата музика отнема време и постоянство, не става от първия момент на сблъсък с нотите.

-Кое е най-трудното да си дете, свирещо на пиано? Сърдити съседи, по-малко свободно време или може би, че трябва да стоиш с изправен гръб и стойка часове наред?

-Съседите и свиренето в определена стойка могат да бъдат проблем, но преодолим. Най-трудното обаче е да си отдаден на 100%.

-Питала ли си се в коя гимназия би била сега, т.е. какви биха били предпочитанията ти за образование, ако не се бяхте открили навреме с пианото?

-Математическа гимназия, този предмет винаги ме е влечал. Една неосъществена детска мечта ще си остане това да се занимавам с дизайн.

-Има ли притеснение когато излизаш на сцена и как се преодолява то, когато залата е смълчана напълно, а към теб са обърнати оценяващи очи и уши?

-Разбира се. Всяка публика те кара да се чувстваш по различен начин и съответно притеснението се преодолява различно… или не се. Понякога най-непредвидимото се случва на сцена – трябва да бъдеш подготвен за всичко.

-Кое е най-ценното за теб отличие, което си печелила до момента?

-3-тата награда от Международния конкурс в Усти над Лабем (Чехия) – един от най-утвърдените конкурси за млади пианисти.

-А за коя победа мечтаеш и за коя сцена?

-За мен всяка победа е специална. Нямам определена сцена, за която мечтая.

-Какъв е планът ти за бъдещето и ще бъде ли и то музика?

-Със сигурност. Искам да завърша музикална академия и след това да продължа да се занимавам професионално с музика.

-Казахте ни кои са твоите преподаватели, но кои са твоите музикални кумири, хората, от които се учиш, макар и от дистанция?

-Това са моите колеги пианисти. Дали ще са конкуренция на някой конкурс или ще работим съвместно по проект, винаги се учим един от друг.

-Ти си дете на планината и морето. Къде се чувстваш най-добре – в Дупница, Варна, София или може би когато си на път за конкурс или на пътешествие със семейството?

-Най-добре се чувствам в родния си край. Там е най-уютно за мен.

-Има ли нещо, което те натъжава и кое е то?

-Може би разочарованието, когато нещо не върви по план.

-Какво е посланието ти към връстниците ти и младите хора?

-Вярвайте в себе си и следвайте мечтите си!

By Десислава Панайотова

Related Posts

No widgets found. Go to Widget page and add the widget in Offcanvas Sidebar Widget Area.