15-годишният Мартин от Дупница атакува един от най-старите национални рекорди в леката атлетика.
Възпитаникът на ПГ „Христо Ботев“, открил любовта си към бягането на състезанието „Дупница рън“ миналата година,
вече има 4 златни, 8 сребърни и 3 бронзови медала от надпревари на средни и дълги разстояния и планинско бягане.
Не само отличията, но и изключителната самодисциплина, постоянно учене и самоусъвършенстване дават на Мартин Чекански криле.
Криле, благодарение на които „отвява“ конкуренцията, макар да се състезава в по-висока възрастова категория.
Криле, които сега му дават лекота в тежките тренировки, с които се готви за септември.
Националният рекорд на 2000 м стипълчейз за младежи под 16 г., който стои недокоснат вече 48 г., ще бъде атакуван навръх 22 септември – Денят на Независимостта.
Рекордът е поставен на 23 май 1974 г. от 15-годишния тогава Румен Коев.
А през 2022 г. в Дупница родителите на Мартин са купили пет препятствия, за да може той да тренира на стадион „Бончук“, без да му се налага да пътува до София.
„Тези препятствия са по-различни от хърделите, ползвани при бягането с препятствия. Купихме ги, за да може Марти да тренира тук“, казва майка му, Радослава.
Целта на Марти е резултат под 6 минути и 5 секунди.
Цел, която ще гони с година и половина тренировки и в конкуренцията на възпитаници на спортни училища и младежи с по-дългогодишна подготовка от него.
Първото „здравей“ със спорта той си казва… с шаха.
От там са и първите му медали. И до днес обича мисловната игра, но се отказа от това да посещава школата на Сашо Пешев, защото иска движение и адреналин. Така се насочва към футбола – стига до поста вратар в младежкия „Марек“.
От любопитство и като на майтап се включил в атлетическия пробег „Дупница рън“, който е не само за професионалисти, но и за любители.
Представянето на Марти не е кой знае какво. Тези му крачки не го отвеждат към почетната стълбичка. Но го отвеждат на следващото стъпало в живота и към попрището, за което е роден – бягането на средни и дълги разстояния.
Марти обича предизвикателствата и тежката конкуренция, не харесва и не приема за себе си олимпийския принцип, че не победата, а участието е важно.
„Стремя се към призовото класиране, защото то има значение. Иначе ако ви кажа, че съм пробягал за 6,35 или съм подобрил резултата си с 1,02 – какво ще ви говори това? Когато се прибереш с медал, тогава тренировките и участието са имали смисъл“, казва Марти.
Майка му, бившият училищен директор, зам.-областен управител и народен представител Радослава Чеканска, е плътно до него на тренировки и състезания. Окуражава го от трибуните, организира семейния график, за да бъдат възможни пътуванията за тренировки до София, състезания и лагери, приготвя любимите на Марти храни, но…
Но мама е до него и за да успокоява на моменти прекаления ентусиазъм на сина си и да връща порива му в допустими граници.
„Той иска да печели всеки старт – и на 800, и на 1 500 и на 2000 метра стипълчейз, и планинските бягания и маратони. Радвам се и съм горда с това какъв е и какви постижения има, но му повтарям, че не е машина и няма как да е №1 във всяка дисциплина. Няма такъв човек. Та той тренира само година и половина, а има невероятни успехи и то в по-горна категория. Но не трябва да има прекалени изисквания към себе си и да бъде прекалено строг към себе си. Вярваме в него и го подкрепяме“, казва тя.
Срещаме се в прохладата на Градската градина рано сутринта. Обичайно към 8:30 часа той вече е направил първата си тренировка, а когато не е във ваканция – вече е на училище, след което отново ще се върне на стадиона за тренировка.
-Марти, кое е най-ценното ти постижение до момента?
-Бих казал медала от 2000 стипълчейз. Станах национален шампион с най-доброто си постижение. Отново бях с по-големи от мен и стана много добро бягане. Състезанието беше за юноши, родени 2003, 2004, 2005, а аз съм 2007 г. и реално бях от най-малките.
-Но най-важното ти бягане всъщност е „Дупница рън“, нали? Още не си се спрял след финала.
-Да, „Дупница рън“ ми е на сърце, защото там разбрах, че бягането ми харесва. Явих се ей така, без никаква подготовка, без да знам трасето, нищо. Оттам започна всичко. Наистина след близо година и половина не съм се спрял.
Прекрасно е да се организират такива състезания, защото може да променят живота и пътя на някого – както се случи с мен.
Професионалистите, които участват са с много опит и в изключителна форма. Тази година спечелих медал, но ми остава цел да съм победител в „Дупница рън“ в някое следващо издание. Цел и мечта.
-Коя е най-високата цел, която виждаш пред себе си? Световно? Олимпиада?
-За момента правя крачките, които трябва. Ако всичко е наред, може да ме отведат и там. За момента аз бягам 2000 стипълчейз, защото съм в младежи, а на Световно и Олимпиада дисциплината е 3000 метра.
-Следиш ли най-добрите в дисциплините ти, за да си „откраднеш“ техники и тънкости?
-О, да! Постоянно следя стъпълчейза. Най-голямата тънкост е преминаването на препятствията, затова и следя именно как го правят най-добрите. Обичайно най-добри в тази дисциплина, а и въобще в бягането на дълги разстояния са от Кения, Уганда, Етиопия, Мароко. Това има своето обяснение. Те живеят на висока надморска височина, начина им на живот не е засегнат от технологиите и консуматорството, напротив тичането е нещо напълно нормално за тях. Не съм съгласен, че те имат по-подходяща структура и са генетично предразположени. Не това, а именно начина на живот е определящ. До 30-те-40-те години на миналия век европейците са държали изключително добро ниво и са били непобедими в тези дисциплини. Но след това започва промяна на средата, на начина на мислене, на отношението и въобще на живота.
В Африка все още начина им на живот не е засегнат толкова от модерните промени.
Да видиш някой с наднормено тегло е изключителна рядкост, заседяване и залежаване няма, няма фаст фууд и джънк фууд. Режимът им е съвсем друг – в 5 часа сутринта вече кипи живот, всички тичат за училище, за работа…, децата тренират спорт масово, движат се. Храната им също е по-чиста – няма толкова консервирани, вакуумирани, замразени и въобще обработени храни. В 9 часа вечерта всичко е утихнало и на другия ден пак всички тичат. За тях това е напълно нормално. Отделно при тях мотивацията е много голяма, защото бягането може да ги направи богати и известни. Иначе има и професионални атлети, които си имат други професии. Световният шампион в момента е полицай.
-Кариерата в дългите дисциплини в бягането е по-дълголетна, нали?
-Да, за разлика от спринтовите дисциплини, в дългите може да си в топ форма до към 38-годишна възраст. Идеята е да има градация. Да започнеш от 800 метра, да минеш през 1500, 5000, 10 000 и към 27-28-годиша възраст да започнеш с маратона. В маратона има 40-годишни, които са във върхова форма.
Миналата година участвах в маратон, макар че нямам нужда от него, но беше страхотно изживяване и не съжалявам. А и в крайна сметка разбрах какво е.
Класирах се осми при мъжете, но наистина на тази възраст все още ми е рано за 42 км.
Когато си млад, както съм аз, задачата е да натрупаш скорост, след това скоростна издръжливост, а след това – на 26-27 г., според скоростта, която си натрупал, да бягаш маратон. Има си стълбичка, по която трябва да се изкачваш.
-Тичаш и планинско бягане и няма как да не те попитам можеш ли да се изкачваш с всички при семеен поход или ги чакаш на върха?
-Понякога се изкачвам заедно с тях с туристическо темпо, но в повечето случаи правя няколко изкачвания и слизания, вместо да чакам на върха (смее се). Планинското бягане ми харесва защото е на чист въздух и спокойствие, но гледам на него като на начин да поддържам форма. Не е дисциплина, към която бих се насочил единствено. Не ми е приоритет, но е бонус. То помага, защото развива мускулатурата, но не е натоварващо. Знам, че повечето хора си мислят, че е натоварващо и щом има изкачвания е най-страшното нещо. Всъщност е приятно и не натоварва мускулите, прешлените, сухожилията, защото е със сравнително ниска скорост, а и настилката е по-мека.
-Какво си мислиш по време на бягане?
-Зависи. При планинското бягане най-важно е да гледаш къде стъпваш. При пистовите бягания, които са между 4 и 10 минути, постоянно следя как се движа, изчислявам си времето, следя конкуренцията. Ако съм на тренировка дълго бягане с комфортно темпо – тогава вече имам време да си мисля какво ли не, но обичайно мислите винаги са цифри и изчисления.
-Когато си поглеждаш часовника по време на състезание, със свои резултати ли се бориш или с конкурентите?
-Зависи от състезанията – различни са, но винаги за мен класирането е най-важното.
-Как тренираш?
-Предпочитам двуразовите тренировки, т.е. сутрин и вечер. Но държа да имам и дни, които са ми пълен релакс. Когато съм в състезателен период намалявам обема, а вдигам интензивността, като имам 6-7 бягания с висок интензитет.
Сега правя 100 км седмично,
от които 70% са леки бягания, а другите 30 са с по-високо темпо и натоврване. Когато ми предстои състезание, намалявам леките бягания до 20-30%, а всичко друго е скоростни отсечки и дълги скоростни бягания.
-В Дупница нямаш треньор и се налага да пътувате до София.
-Да, треньор в София ми е г-жа Иванка Бонова. Тя е била изключителен и успешен атлет – има национални и балкански титли, участвала е на Олимпиади, а сега е изключителен треньор. В Дупница тренирам сам.
Подготовката обаче не е само бягане, но и много четене. Чета постоянно книги, търся информация в интернет.
Така си изготвям плановете, а г-жа Бонова само нанася корекции, ако са необходими. Живеем в невероятно време, защото интернет ни дава бърз досег до всичко, което ни е необходимо. Отделно, разбира се, си купувам и чета книги, но в интернет намирам режими и статистики на най-добрите бегачи. Виждам какво са правили и как са бягали, когато са били на моята възраст. Общо взето съм на принципа на самоподготовката. Вярвам, че самообучението е най-добрият вариант, защото така намираш обяснение и разбираш защо и как се случват нещата. А и аз познавам най-добре тялото и възможностите си, знам какво е добре за мен. Обичам да чета и да научавам нови и нови неща.
-А училището къде е в стриктния ти режим?
-Приоритетите ми са два. На първо място е ученето, а леката атлетика е на второ място. Все пак мама е учител (усмихва се). Ясно ми е, че бягането е до време, няма как да бъде единственото ми занимание. В биологическа паралелка съм, биологията и химията са любимите ми предмети. Избрал съм какво ще уча и с какво ще се занимавам – фармация. Лекарствата са в основата на по-дългия и по-качествен живот. Не трябва да се злоупотребява, но човек има нужда от тях.
-А какво мислиш за медикаментите в спорта?
-Твърдо против съм да се злоупотребява с медикаменти, за да се постигат резултати. Но иначе има добавки, като магнезий например, които са полезни не само за атлетите. Предпочитам и си набавям всичко необходимо чрез хранителния режим. Това е най-доброто. Не одобрявам масовото навлизане и употреба на протеинови шейкове и пр. добавки, след като това са вещества, които можем да си набавим с храната.
Не употребявам никаква бяла захар. Захарта не ти дава нищо, но ти взима много.
Набавям си захар само от плодове. Иначе най-висок процент в диетата ми са въглехидратите. Обичам чистата и вкусна домашно приготвена храна. И пица. Не броя калориите, защото разходвам много, но не одобрявам сладкишите и фаст фууда.
-На рождените ти дни гостите ти как преживяват, че няма торта?
-Няма торта, няма бонбони, няма нищо сладко. Свикнали са (смее се).
-Продължаваш ли с футбола?
-Обичам футбола, но вече много рядко играя, защото там опасността от травми е много висока. Имам две нелеки травми точно от мачове, които после ми попречиха на бягането. Иначе обичам и гледам футбол.
-Лятото е време за почивки и мързелуване, особено на твоята възраст, ще почивате ли?
-Не, защото няма време. Следвам режима си и започвам подготовка за състезанието през септември. Имам едни 20 секунди, които трябва да подобря в резултата си. Не правя контролни тренировки често, т.е. не бягам на максимум като при състезание, тъй като това е изтощително. Следвам плана си и вярвам, че мога да се справя. Сега ми предстои лагер, след това продължавам с тренировките на стадиона.
Вярвам, че имам силите да покажа нужния резултат на 22 септември. Ще дам всичко от себе си, защото има ли желание, всичко е възможно.
