Дупница постла за писателката Ивелина Радионова килим от жълтици.
Родената в Провадия поетеса и писателка представи в новата Общинска художествена галерия последната си книга „До Боянския майстор“.
По пода на галерията бяха посипани жълтици, по които писателката премина.
Радионова преведе гостите на събитието в пътешествие през светлината и магията на думите за отминалото време
и непреходните ценности на душата. Разбира се, с надежда за мирно и спокойно бъдеще.
Тя бе приятно изненадана не само от интереса на публиката, но и от специално подготвен рецитал на стихотворението й „На Шипка е тихо“.
Детската вокална група към читалището в Самораново изпълни песни, а пременените в народни носии дечица превърнаха събитието в празник.
Книгата „До Боянския майстор“ е 13-та на авторката и втората, в която тя избира прозата пред любимата си поезия. Но всъщност
„До Боянския майстор“ започва пътя си до читателя като стихотворение.
С него авторката печели първа награда в Националния конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“ 2020. След това Радионова решава да продължи идеята си в проза. Книгата съдържа една повест и 11 разказва. Във всеки от тях българският дух се възвисява и зове отново към опазване на вярата в доброто, на правдата и чистотата в човешките отношения, въздига над трудностите. А родолюбието се усеща във всяка разказана история.
Страниците на книгата разказват истории за човешки съдби, които остават в сърцето и вълнуват дълго.
„Многолико е времето. Превъплъщава се в детенце с трапчинки, пълни с мед, и в старец – пророк, дошъл да изрече нещо важно, преди глутницата на снежинките да го затрупа. Понякога времето е белязало гълъб, гнездящ в руините на къща, друг път – пръстен с двуглав орел, скрил тайна. По стъпките му се рони розов цвят и мъка, която трудно се преглъща, а копринената му нишка се точи тънко до бъдещето. Заобикаля ни отвред видимо и невидимо, и ни променя. Времето е най-изкусният зограф – като Боянския майстор, чиито фрески впечатляват с изящен рисунък, но в тях е вградена трогваща история за една обречена любов“, обърна Радионова към публиката.
Присъстващите търпеливо изчакаха, за да получат автограф и лично послание от писателката. Тя бе приятно изненадана и от лични подаръци и букети с цветя, както и с подарък от Община Дупница.
Писателката: Нека всеки следва своята мисия, която не само да осмисли дните му, но и да бъде полезен и за околните
-Г-жо Радионова, за втори път сте в Дупница. Очаквахте ли такова радушно посрещане?
-Изненадана съм много приятно. Атмосферата беше топла и сърдечна, а децата бяха най-приятната изненада. Особено детенцето, което се беше подготвило с рецитал. Помислих, че ще изпълни „Опълченците на шипка“, а то започна с моето стихотворение на „На Шипка е тихо“. Едва си сдържах сълзите, развълнувах се дълбоко.
-Усещате ли, че с първото си посещение в Дупница сте спечелила не само почитатели, а и приятели?
-Аз усещам, че съм си оставила тук част от сърцето. Няма да си го взема. То ще бъде тук и ще ме чака. Надявам се да имам още срещи с публиката в Дупница.
-Издадохте книгата „До Боянският автор“ в началото на годината. Как се заради идеята за нея?
-Първо беше стихотворението „До Боянския майстор“. С него спечелих конкурса „Горчиво вино“ и така тръгна идеята да последва книга. Първоначалната ми идея беше да бъде стихосбирка, но след това реших да бъде сборник с една повест и 11 разказа. Самото стихотворение е мото на книгата.
-Книгата ви е път през историята, а какво трябва да взимаме от нея?
-Историята е голям урок. Не трябва да забравяме дори първата буквичка от този урок. Без него не можем да продължим по най-достойния начин. Затова трябва да пазим историята си. Да я пазим така, както са я пазили предците ни и да я завещаем на идните поколения така, както ни е предадена на нас.
-Вие разкривате тайните на душата и търсите душата на читателя – не е ли най-важното послание на историята поуката и емоцията, а не датите и събитията?
-Да, това е най-важното.
Първо трябва да сме хора, а след това българи.
-Вие пишете за чест, достойнство, силен дух – намирате ли ги лесно в днешната действителност?
-Мисля, че са останали на много, много заден план. Изместени са от грижите за битието, от борбата за хляба и от борбата кой да бъде по-напред. Затова и аз опитвам чрез думите да поставя тези стари ценности на пиадестал. Дано успявам.
-Какво е посланието Ви в тези тежки времена, в които близо до нас се води братоубийствена война? Пожелахте на присъстващите мир и светлина, но как да ги постигнем?
-Следя ситуацията с тревога. Разбира се, че съм притеснена. Бъдещето е едно голямо неизвестно. Силно се надявам да запазим здравия разум и да бъдем водени от светлината и доброто. Аз казвам, че всеки е роден с мисия, която трябва да бъде неговата пътеводна светлина. Дали ще е да меси хляб, да рисува, да пише книги…каквото и да е, нека всеки следва своята мисия, която не само да осмисли дните му, но и да бъде полезен и за околните.
-Загатнахте, че вече имате идея за следващата книга.
-Да, „Чуждо сърце“. Това ще бъде първият ми роман. Действието ще се развива в родния ми град Провадия. Това ще бъде нежна, лирична книга, книга с кауза. В нея ще се говори за донорството на органи и по-специално трансплантация на сърце.
-Има ли реална история, която ви вдъхнови?
-Има частици от човешки истории, като ще вложа и част от моята съдба. Главната героиня ще се казва Елина. На нея ще й бъде трансплантирано сърце от мъж на име Силен, който е художник, оставил незавършени картини. Тя ще вземе не само силата му, но и умението да рисува – вярвам, че талатът и дарбата се предава с кръвта, и тя за завърши неговите картини. Но няма да разкривам повече.
