По шампионски, с венци и много цветя бяха посрещнати от близки и приятели призьорите ни от европейското първенство по борба в Будапеща.
На шампионата дупничанинът Кирил Милов спечели първата си титла в кариерата, като ликува при 97-килограмовите на класическия стил. 20-годишният Едмонд Назарян се окичи със сребро в категория до 60 кг, а Айк Мнацаканян (77) грабна бронза.
„Чувството не може да го опишеш, уникално беше, че чух химна в последния ден на турнира – каза Милов, който бе посрещнат от годеницата си Александрина. – Претърпях толкова лишения… И успях да се кача на най-високото място на стълбичката. Надявам се да съм пример за младите и те да се вдъхновят от моето постижение. Така се получава, че Будапеща е щастливият ми град. Там за първи път стигнах финал на голямо първенство и останах със среброто. Там спечелих и олимпийска квота, а сега за първи път взех и златен медал. Всичкия труд и лишения се отплатиха с тази титла. Преди все нещо не ми достигаше – дали някое движение или някоя крачка. Сега най-после успях да подредя добре тактически срещите си и да ги проведа по най-добрия начин. Мобилизирах се и победих всички, които са ме побеждавали преди.
Само руснаците ги нямаше, но всички държави тренират и много вдигат нивото, така че конкуренцията беше много голяма. Благодаря на всички, които ме подкрепяха, както и на моето семейство.”.
Годеницата на Кирил Милов – Александрина е дъщеря на емблематичния футболист на Марек от близкото минало Анжело Кючуков. Самият Анжело Кючуков също беше сред посрещачите на летището, както и семейството на Милов.
Едмонд Назарян бе посрещнат от майка си Инга, брат си Гриша и сестра си Инеса.
„За мен беше първо участие на европейско първенство в по-горната категория до 60 кг – каза Едмонд.- Но все пак съм много доволен, защото това е олимпийска категория и е по-важна. Моят съперник на финала беше по-подготвен, защото той от много време се бори в тази категория, докато на мен ми трябва време да се адаптирам. Вярвам, че скоро ще дойдат и победите. Баща ми каза, че ми трябва повече подготовка. Ние сме „златна“ фамилия и то трябва да се пази – само злато. Благодарен съм, защото всичко се постига с много труд.
Центурът си ми е коронната хватка, баща ми и треньорът ми Емил Иванов ме учат на нея. Много сме я тренирали, двамата са ми помогнали да я усъвършенствам. Някъде 3-4 години я тренираме и засега е добре.”
Самият Армен сподели, че синът му има голямо сърце, а с повече физическа подготовка след време ще може да покорява големите върхове.