Предлагат за почетен гражданин първия министър от Дупница и „баща“ на Учителския институт.
Предложението до Общински съвет е внесено от ръководството на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и читалищното настоятелство на НЧ „Ген. Георги Тодоров“. Предложението е във връзка с празника на Дупница. По традиция именно на тържествените заседания на ОбС на 19 октомври се обявяват носителите на отличието „Почетен гражданин“.
Ген. Тодор Радев е първият министър от Дупница – ръководи министерство на народното просвещение през 1935 г. Именно негово е предложението за създаване на Учителския институт в Дупница.
Ген. Радев е роден през 1887 г. в Дупница. Баща му е опълченецът Димитър Радев, участвал в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново.
Първоначално Тодор Радев учи в Дупница, а през 1906 г. завършва Военното училище в София.
През 1915 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург.
От 1906 г. е подпоручик и служи в 7-ми артилерийски полк в Самоков.
На 22 септември 1909 г. е произведен в чин поручик. Служи в 2-ри планински артилерийски полк.
Участва в Балканската бойна като командир на батарея в Македоно-одринското опълчение.
На 8 август 1913 г. в повишен в чин капитан. Същата година е награден с орден „За храброст“ IV степен, втори клас.
В Първата световна война служи в щаба на Планинската дивизия, в щаба на 2-ра пехотна тракийска дивизия и в Оперативния отдел при щаба на действащата армия.
От 30 май 1917 г. е майор. Награден е с германски и австрийски кръст за военни заслуги. От 1920 г. е подполковник, а от 1926 г. е полковник.
В периода 1922-1928 г. е преподавател във Военното училище, а след това е началник на отделение в щаба на армията.
През 1930 г. е началник на Школата за запасни офицери, а през 1931-1932 г. е военен аташе в Берлин, Букурещ и Лондон.
През 1932 г. е началник на Търновския гарнизон. По-късно е назначен за командир на 18-та пехотна дунавска дивизия.
На 26 август 1934 г. е произведен в чин генерал-майор – той е първият генерал от Дупница.
През 1935 г. е офицер за поръчки към Кабинета на военния министър. В периода 22.01.1935 г.-21.04.1935 г. е министър на народното просвещение. Като такъв прави предложение пред Министерски съвет, който взема решение за създаването на Учителския институт в Дупница.
През 1935 г. се уволнява от армията, след което се занимава със стопанска дейност.
След 9 септември 1944 г. многократно е подлаган на репресии.
Подведен е под отговорност от т.нар. Народе съд през 1945 г., но е освободен.
По-късно е интерниран в Дулово, а през 1949-1955 г. – в Луковит.
Ген. Тодор Радев умира в мизерия на 3 ноември 1957 г. в София.
