Удостояват баща и син Топлийски, оперен певец, учителка и шампиони с почетни звания на Дупница.
На тържествената сесия на Общински съвет, която ще се проведе на 19 октомври – Денят на св. Иван Рилски и празник на Дупница, ще бъдат гласуван тазгодишните носители на почетни отличия.
Арх. Тодор Топлийски и баща му Димитър Топлийски.
Димитър Топлийски е роден на 03.09.1893 г. в Дупница. през 1920 г. завършва Рисувателното училище в класа на Иван Мърквичка, който го кани да остане като преподавател в новооткрития Керамичен отдел и да го ръководи. Димитър Топлийски отказва, за да се грижи за семейството си и става учител в гимназията.
Става член на Съюза на художниците и като такъв участва в общите изложби на съюза, също и в изложбите на Южнобългарските художници-Пловдив. През това време има 8 самостоятелни изложби.
През 1946 г. постъпва в театъра на Враца като художник, проектант и изпълнител за четири сезона, а след това в Народната опера. Поради заболяване напуска и се връща в Дупница.
Топлийски е първият така да се каже академичен художник от Дупница, но неговото творчество излиза от руслото на академизма и се родее с новите течения и постижения на европейското и българското изкуство.
Почти целият му творчески път се развива в Дупница – голям художник, който обучава цяло поколение художници от града.
Арх. Топлийски е роден на 08.03.1930 г. в Дупница. Завършва гимназия „Христо Ботев“ през 1948 г. Дипломира се като архитект от Висшия институт по архитектура и строителство-София през 1956 г. По разпределение започва работа в Бобов дол като технически ръководител на стоежа на новия миньорски град. От 1957 г. вече е началник на „Стройремонт“-Дупница. В този период изработва градоустройствени планове на жилищни комплекси и квартали в Дупница. Проектира градоустройствените планове на населените места: Джерман, Гюешево, Слокощица, Горановци и др. Автор е на проекти за търговско-административни сгради, културен дом, спортен комплекс, жк „Бистрица“, квартал „Муструков“, кв. „Хр. Ботев“ в Дупница, както и редица жилищни сгради в Дупница, Кюстендил, Сапарева баня, Бобов дол и др.
Арх. Топлийси изработва идейно-застроителен план на курортна зона в с. Бистрица, както и идеен проект за пионерски дом в Дупница. Проектира кооперативен пазар и подземен паркинг за 140 автомобила. Прави и архитектурно-художествено оформление на пешеходна зона и подробен застроителен план в централната градска част на Дупница. По негова идея се прави разширение на Българска народна банка, Културен дом и читалище. Ръководи проектантски колектив за разработването на Общ градоустройствен план на Дупница в периода 1970-1975 г. Той разработва такива и за много други градове в България.
С конкурс е приет в Националния институт за градоустройство и архитектура, където започва работа като старши научен сътрудник- II степен. През 1977 г. защитава дисертацията си за кандидат на архитектурните науки в Санкт Петербург.
В кариерата си арх. Топлийски е ръководител на научна програма в „Главпроект“, ръководител на комплексна проектантска група в град Бенгази- Либия.
Арх. Топлийски е активен преобразувател на облика на Дупница и на много други български населени места,
но и твори като художник-акварелист. Има реализирани повече от десет самостоятелни изложби, включително в Люксембург през 2018 г. и в София, по случай председателството на България в ЕС.
Историята на фамилия Топлийски е дълбоко преплетена с историята на Дупница от края на ХІХ и през целия ХХ век. Три поколения свързват своя житейски път с напредъка на Дупница.
Оперният певец Диман Панчев също е предложен за званието „Почетен гражданин“.
Той е роден през 1964 г. в Дупница. Завършил е Националната музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“ през 1991 г. в класа на доцент Констанца Вачкова. Като студент пее на сцената на Учебен оперен театър-Сливен. Пял е в Софийската национална опера, Пловдивската опера, Русенската опера, Старозагорската опера, Бургаската опера. Бил е солист в Мюнхен, Перуджа, Сантандер. Има над 500 участия във фестивали.
Има гастроли в Холандия, САЩ, Германия, Австрия, Испания, Шейцария, Италия, Северна Македония и др.
В родната Дупница Диман Панчев участва години наред в концерти, както и в програмата за Майските празници.
Тази година по случай 24 май е отличен от Община Бургас за постижения в сферата на изкуството и културата. От години той живее в Бургас и работи в Бургаската опера.
Диман Панчев е носител и на редица международни награди.
Шампионът по борба Кирил Милов е предложен за „Почетен знак на Община Дупница“.
Той е роден през 1997 г. в Дупница. Спортната му кариера започва от клуба на треньора Виктор Бонев. След това Милов става състезател на Левски София, което не го спира да продължи да живее в Дупница. Той е двукратен европейски шампион и двукратен сребърен медалист в дисциплината 97 кг за мъже от Световното първенство по борба. Представяше България на Летните олимпийски игри през 2020 г. в Токио, Япония и на Световното първенство в Белград.
-2014 г. – Европейски шампион-Кадети, Самоков;
– 2014 г. – Второ място на Олимпийските младежки игри в Нанджинг, Китай;
-2018 г – Второ място-мъже на Световното първенство в Будапеща;
– 2019 г. – Второ място-мъже на Европейското първенство в Букурещ;
-2020 г. – Осмо място на Олимпийски игри в Токио;
– 2022 г. – Европейски шампион за мъже в Будапеща;
-2022 г. -Второ място- мъже на Световното първенство в Белград;
Носителката на световната титла по кикбокс от тази година Алисия Сусанина е предложена за „Почетен знак на община Дупница”.
Алисия е родена през 2006 г. в Дупница. От 2018 г. е част е от СК „Патриот-Дупница“, с треньори Кирил Чакъров и Анна Минкова.
В спортната си визитка има четири републикански титли, европейска титла за кадети, балканска и световна титли.
-2018 г. – Първо място на Републиканско първенство в град Плевен;
– 2019 г. – Първо място на Републиканско първенство в град Пловдив;
– 2020 г. – Първо място на Републиканско първенство в град Шумен;
-2020 г. – Второ място на Европейско първенство в град Карловац, Хърватска;
-2021 г. – Първо място на Републиканско първенство в град Пазарджик;
-2021 г. – Първо място на Европейско първенство по кикбокс в гр. Будва, Черна гора;
-2022 г. – Първо място на Балканско първенство по кикбокс в Сърбия;
-2022 г. – Второ място на Световно първенство по кикбокс в Будапеща, Унгария;
-2022 г. – Първо място на Световно първенство по кикбокс в гр. Йезоло, Италия.
Шампионът по таекуондо Александър Джорджев е предложен за отличието „Почетна значка на община Дупница”.
Той е роден на през 2003 г. в Дупница. Започва да се занимава с таекуондо от 6-годишна възраст в СК „Гладиатор“ с треньор Христо Михалчев. В началото на октомври спечели бронзов медал на Европейското първенство по таекуондо за младежи до 21 години.
-2014 г. – Първо място на Европейско първенство по таекуондо за кадети в гр. Букурещ, Румъния;
-2015 г. – Първо място на Световно първенство по таекуондо за кадети в Египет;
-2019 г. – Второ място на Европейско първенство по таекуондо за юноши в Швеция;
-2020 г. – Първо място на Европейско първенство по таекуондо в Хърватска;
-2021 г. – Първо място на Държавно първенство по таекуондо в гр. София;
-2022 г. – Първо място на Държавно първенство по таекуондо в гр. Горна Малина;
-2022 г. – Трето място на Европейско първенство по таекуондо в Албания.
Волейболистът Ивайло Дамянов е предложен за отличието „Почетна значка на община Дупница”.
Той е роден през 2003 г. в Дупница. Започва да се занимава с волейбол през 2017 г. във ВК „Марек Юнион-Ивкони“. Част е от Младежкия национален отбор по волейбол, с който печели редица отличия.
-2019 г. – Първо място с Младежкия национален отбор по волейбол на Балканиада в София. Печели и индивидуална награда за „най-добър блокировач на първенството“;
-2019 г. – Второ място с Младежкия национален отбор по волейбол на Европейско първенство в София;
-2020 г. – Четвърто място с Младежкия национален отбор по волейбол на Европейско първенство в Италия;
-2022 г. – Първо място с Младежкия национален отбор по волейбол на Балканиада в Албания;
-2022 г. – Трето място с Младежкия национален отбор по волейбол на Европейско първенство в Италия.
Кикбоксьорът Мартин Миладинов е предложен за „Почетна значка на община Дупница”.
Той е роден през 2006 г. в Дупница. Спортната му кариера в смесени бойни изкуства – ММА започва на 5-годишна възраст в СК „Патриот-Дупница“ с треньори Кирил Чакъров и Анна Минкова. Първият си медал печели през 2013 г., като става Републикански шампион в бойната система бразилско джиу джицу.
-2018 г. – Първо място на Международен турнир, гр. Козлодуй;
-2020 г. – Републикански шампион в град Бургас;
-2020 г. – Второ място на Държавно първенство по кикбокс К1 в град Пазарджик;
-2021 г. – Първо място на Държавно първенство по кикбокс К1 в гр. Пловдив;
-2022 г. – Второ място на Държавно първенство по кикбокс – лоу кик в гр. Шумен;
-2022 г. – Първо място на Балканско първенство в Сърбия;
-2022 г. – Второ място на Световно първенство по кикбокс в гр. Йезоло, Италия.
За „Почетна значка на община Дупница” е предложен и другият вицешампион по кикбокс от тази година – Сашко Николов.
Той е роден през 2006 г. в Дупница. Започва да се занимава с кикбокс от 6-годишна възраст в СК „Патриот-Дупница“ с треньори Кирил Чакъров и Анна Минкова. Започва да жъне успехи през 2018 г., когато става Републикански шампион. В началото на октомври на Световното първенство по кикбокс за кадети в град Йезоло, Италия се увенчава с вицешампионска титла.
-2018 г. – Първо място на Републиканско първенство в гр. София;
-2020 г. – Първо място на Републиканско първенство в гр. Бургас;
-2021 г. – Първо място на Републиканско първенство в гр. Варна;
-2021 г. – Второ място на Европейско първенство по кикбокс за кадети в гр. Будва, Черна гора;
-2022 г. – Второ място на Балканско първенство в гр. Кралево, Сърбия;
-2022 г. – Второ място на Световно първенство по кикбокс в гр. Йезоло, Италия.
Съветниците ще гласуват и предложение с
отличие „Почетна значка на Община Дупница“ да бъде удостоена посмъртно дългогодишната учителка Агница Георгиева-Спирова.
Тя е родена на 16.04.1938 г. в Дупница. Завършва ПГ „Христо Ботев“ през 1956 г. Баща й Георги Георгиев /Жората/ е бил дипломиран кинооператор, който заедно с Лео Конфорти открива кинотеатри в множество градове през 30-те години на миналия век. Дядо и по майчина линия е един от първите дипломирани учители след Освобождението. Именно заради това, въпреки че е приета да следва медицина, Георгиева избира филологията и професията на учител. В момента нейният внук Емил Стоянов е също учител – вече 5-то поколение.
През 1962 г. току-що дипломирана, тя започва работа като учител по БЕЛ в Техникума по тютюна в Дупница. Успява за кратък период от време да създаде кръжоци по художествено слово и да участва с групи от града в национални състезания. Рязко се повишава успехът и извънкласната дейност на поверените й ученици, което не остава незабелязано и през 1973 г. с указ на Държавният съвет на НРБ
е наградена с медал „За трудово отличие“.
През 1974 г. е поканена за главен инспектор към отдел „Просвета“ към Окръжен Народен съвет-Кюстендил.
Поради голямата й любов към учениците и работата с тях, през 1976 г. тя се завръща като учител в гимназия „Христо Ботев“, където работи до пенсионирането си през 1993 г. Безспорно тези последни 17 г. са белязани с най-големите успехи на града в сферата на тогава изключително популярната художествена самодейност. Работейки с два състава за Художествено слово – към читалище „Марек“ и към ДНА- Дупница, тя издига престижа и авторитета на града до водещ в национален мащаб.
През 1984 г. печели бронзов медал на VI-я Републикански фестивал в София, а на VII-я републикански фестивал издига Дупница на 1-во място в цялата страна. Мотивирани младежи и девойки под нейно ръководство поставят грандиозни спектакли. Незабравими остават срещите с поетите Евтим Евтимов, посетил и участвал в спектакъла „Обич за обич“, проведен през 80-те години на миналия век в Младежкия дом в Дупница. Както с Дамян Дамянов, Георги Струмски, Валери Петров, Елисавета Багряна и др. Впечатлена от последната, нарича своите 31-ученички „амазонки“ – по едноименното стихотворение на авторката. Рециталът „Реквием“ – създаден и режисиран от нея, показващ ужасите на войната с участието на над 20 войника и 15 девойки съкрушава сърцата на хиляди хора в България. Часовете й по БЕЛ в гимназията са също спектакли. На фона на песни, изпълнявани от учениците г-жа Георгиева рецитира стиховете на Вазов, Ботев, Лермонтов, Пушкин, превръща и произведението „Тартюф“ в театър, изигран от учениците. Поколения дупничани /лекари, адвокати, учители и др./ са докоснати и осветлени от нейната свобода на изказа. С указ на Държавния съвет от 1986 г.
е удостоена с „Орден на труда“.
В бр. 10/10.12.1981 г. на вестник „Учителско дело“ е обнародвано решението на ЦС на СБА за удостояването и със званието „Образцов учител“. Медал „ За педагогическо майсторство“ печели на XII-те педагогически четения в Пловдив, състояли се на 15.10.1985 г. Безбройни са публикациите и във вестник „Учителско дело“ и местните „Звезда“ и „Дупнишка комуна“, както и участията и в радио „Хр. Ботев“ и „Благоевград“. През 2013 г. издава личната стихосбирка „Когато сърцето говори“. На 02.01.2014 год. умира на 75-годишна възраст.
