Представиха книгата „Дупнишкият концлагер“ в навечерието на Деня за почит към жертвите на комунизма.
Автор на книгата е Лазар Ильов, а тя излиза на бял свят със съдействието на Костадин Костадинов, лидер на СДС-Дупница и настоящ председател на Общински съвет.
Истината, че в Дупница е имало концентрационен лагер – вторият открит в страната след 9-септемврийския преврат през 1944 г., бе изречена гласно преди около три години. Тогава, по инициатива на Костадинов, бе поставена паметна плоча на каменния мост. Именно в този район на града се е намирало Трудово изправителното селище. Предложението за поставяне на паметна плоча, което бе разгледано на сесия на местния парламент тогава, предизвика нелицеприятни коментари от страна на общински съветници от БСП. Първата реакция, разбираемо, беше пълно отричане, а след това тонът бе смекчен до коментари, че и да е имало лагер, той не е бил кой знае колко страшен щом не се знае за него.
Всъщност мълчанието се дължи не на друго, а на факта, че концлагерът е функционирал сравнително кратко – малко повече от година. През това време страхът е възпирал истината, а след това безвремието на комунистическия режим е замъглил съвсем паметта. След настъпването на промените пък темата се оказа и забравена, но и саботирана от опитите за пълното заличаване на следите в архивите.
„Наша цел да е оставим писмено доказателство за тази тема.
Споменът трябва да остане, случилото да се изучава и да се направят изводи. Не акцентираме върху възмущението и разделението“, каза при представянето на книгата Костадинов.
„Фактът, че в Дупница е имало такъв лагер – вторият в България, който е предшествал зловещите лагери в Белене, Куциан, Скравена…, ни изненада силно. Не само, че това нещо не е изучвано, но и не се говореше по тези тема. Важно е, че тази книга вече е факт. В нея има имена на лагеристи, описания на действителността по онова време – все неща, за които се мълчеше, а някои хора се опитваха да направят така, че да бъдат забравени.
Целта ни не е да внасяме разделение и омраза. Целта ни е поуките от миналото за тези отвратителни събития – когато хора са били въдворявани без съд и присъда и изолирани, да се знаят и да ни учат какво не бива да правим. Трябва да възпитаваме младите хора, че трябва да живеем в демокрация и свобода.
Благодаря на Лазар за всеотдайния труд. Малко се позабавихме, но книга вече е факт. Ще я подарим на всички дупнишки библиотеки и на училища, за да остане в родовата памет“, посочи още Костадинов.
Лазар Ильов, който обяви точно преди година, че е започнал работа по книгата, посочи, че по време на проучванията си е открил две важни неща.
„Първо, че за един лагер, който е включвал около 1800 души, беше забравен. Много хора бяха изненадани, че в Дупница се е случило такова нещо.
Впечатли ме това, че обществото може да забрави
и то такова нещо – нещо, което определя цял един курс на развитието на страната. Второто нещо, което ме впечатли беше, че на втория ден след като беше монтирана плочата, тя беше счупена. Оня, който е решил, че трябва да се забрави това нещо, беше решил, че плочата трябва да бъде счупена, за да се забрави напълно“, каза той.
Ильов каза още, че не е вземал страна, а е работил с документи и свидетелски показания. Проучванията е направил в държавните архиви в София и Кюстендил.
А, както посочи Костадинов, и в двата архива данните са силно заличени. „Личи си, че там е прочиствано много усърдно, но въпреки това има следи – протоколи от разпити, данни от наследници.
Видно е, че е имало опит за заличаване на данните в архивите“,
каза той.
„Боравих с документи, а не със становища“, посочи пък авторът на книгата.
„Не бива книгата да се превръща в причина за спорове в едната или другата посока. Искам книгата да помогне на хората да научат истината. На когото трябва да се прости – да се прости, на когото трябва да се търси сметка- да се потърси, но трябва гражданите да можем да се гледаме в очите.
Лагерът е функционирал около година и нещо, като през него са преминали известни личности, които са наричани хулигани, безделници, хора с леко поведение. А всъщност това са хора, търпели наказания без съд и присъда – писатели, артисти, банкери, министър-председатели…“, каза още Ильов.
Писателят Димитър Талев е един от въдворените в лагера без съд и присъда.
„Много интересно е как
ръководството на цяла една партия – над 130 души, са били арестувани по време на конгреса им в София и са докарани в Дупница.
Това са анархо-комунисти, сред които е имало и наши съграждани. Те са арестувани, защото са вървели към решение да се отрекат от отечественофронтовското правителство.
Представете си сега партията, която спечели изборите, да арестува опозиционна партия и да я въдвори в лагер“,
каза още Костадинов.
Той добави, че данни за издевателства и зверства, каквито след това се случват в лагерите за „врагове на народа“, в Дупница не е имало. „Това обаче не оправдава факта, че тези хора са лежали без съд и присъда.
Целта ни не е да посеем раздор в обществото. Това е истината и трябва да я знаем. Затова и девизът и на плочата и на книгата е: „Познайте истината и тя ще ви направи свободни“, посочи още Костадинов.
А според него мълчанието по темата се дължи на това, че истината е неудобна, а страхът е бил водещ.
СДС-лидерът посочи, че се е сблъскал с опит да бъде разколебан и книгата да не види бял свят.
„Едва ли не, че това не е бил концентрационен лагер, а е било нещо приемливо.
Книгата е част от истината за това как цели поколения и семейства са съсипани, просто защото са били неудобни. Надявам се да имаме смелост и свобода да поискаме да знаем истината“, завърши той.
Утре, 1 февруари и Ден за почит към жертвите на комунизма, от 10:30 часа ще бъдат поднесени венци и цветя на плочата на каменния мост на Е-79.
Припомняме, че тя бе символично открита за втори път на 1 февруари миналата година, след като първата плоча бе умишлено счупена.
Може да видите цялото представяне във видеото:
