Музеят възкреси погребаната в мазета и тавани романтична и драматична история на Дупница от началото на 20 век.
Градската история, започнала бурно развитие скоро след Освобождението, а след това умишлено пренебрегвана и заличавана по времето на социализма, вече има свой дом. Дом, който отвори врати за първи път днес.
Уютен дом, в който миналото и бъдещето ще съжителстват заедно,
за да бъде запазена паметта и за идните поколения. Миналото – гостна, кабинет, спалня и кухня са обзаведените и украсени с автентични вещи и снимки. Бъдещето – една от стаите е обзаведен с техника, с която вече тече дигитализация на в. „Светлина“, а след това ще бъдат дигитализирани и други архивни единици от фонда на музея.
Експозицията, събрана и благодарение на дарители, е наречена от екипа на музея „Хора и къщи. Градски бит от първата половина на 20 век“. Тя се помещава в къщата на Марек, разположена в „тялото“ на сградата на Общината и на метри от ПГ „Христо Ботев“.
Къщата е единствената, представител на градските къщи, чиято собственост не е частна. Записана е в официалните документи като исторически паметник още при обявяването й за къща-музей. Въпреки че ще запази името си, тъй като е записана като „Къщата на Станке Димитров“, тя няма да отразява историята на партизаните и Марек, а вече ще живее като градски етнографски музей.
Ремонтът за възстановяването на къщата в максимално автентичен вид, обзавеждането й с експозиция и дигитализацията на в. „Светлина“ бяха
осъществени по проекта „Светлина от миналото“.
Той бе финансиран по ТГС, а партньорската община е Куманово.
Стаите, представящи картина на типичния за Дупница стил от началото на миналия век, се намират на втория етаж. В гостната са разположени красива маса с диван и столове – част от дарението на наследниците на издателя на в. „Светлина“ Андон Пилев, брат на журналиста и съиздател на вестника Владимир Пилев.
На спалнята кокетно е поставена възглавница с дантели – част от дарението на бившия треньор по баскетбол Лъчезар Киров. На закачалки на вратите на гардероба висят дамски рокли, дарени от наследници на третия син на търговеца, градски съветник и основател на Демократическата партия в града Иван Чапрашиков. По стените в салона са разположени снимки от негов албум и от фонда на музея. На автентичен шкаф в спалнята е поставен несесер, дарен на музея от столична антикварка… Всички стаи са така подредени, че дават усещането, че домакините току що са излезли на разходка.
Кабинет с автентично обзавеждане е посветен на в. „Светлина“ и интелектуалния кръг около него. На бюрото са поставени макети на вестника, а те подканят всеки да стане част от списването на новата история на града.
„Голямата ни амбиция е да ползваме макета на в. „Светлина“, за да бъде събрана хроника на сегашна Дупница. Хората могат да ползват пространството, за да оставят своите дописки
към новия вестник на музея.
Това е временна експозиция, надяваме се да има още дарения и да успяваме да я развиваме и обновяваме. Именно с нови попълнения, с нови истории и архиви, които хората ни дават, експозицията ще се обновява и живее. Тази експозиция е и провокация към дупничани да „изровят“ своите родови истории и да споделят разказите за живота на града и фамилните архиви с нас. А ние ще ги запазим и представим“, каза д-р Иглика Мишкова от Националния етнографски институт, куратор на изложбата. Това е втори проект, по който тя работи съвместно с екипа на Исторически музей. Първият е проектът за възраждане на дупнишката шевица.
На една от стените в кабинета виси шарж на Андон Пилев, рисуван от Георги Лазов-Лазето.
„Нямаше как да разчитаме само на нашия фонд, тъй като той не е особено богат. Изключително благодарна съм на дарителите – семейство Пилеви, Лъчезар Киров, Адриана Велева и др. Сигурна съм, че има още много ценни архиви и вещи по мазета и тавани в старите градски къщи. С продажбата им обаче буквално се изхвърля богатството.
В неделя попаднах на такава стара градска къща, където се изхвърляха вещи. Успях да събера някои предмети,
които в момента обработваме, а след това може да бъдат изложени“, каза и директорът на Исторически музей Анелия Геренска.
Веднага след Освобождението започва обновяването на обществените сгради в града. Строежите и обзавеждането на частните домове се забавят заради страха – Дупница е част от освободените територии, но е твърде близо до границата. „Имало е страх дали няма да има военни действия. Затова масовото строителство и обзавеждането на домовете по европейски модел започва от 1900 г.“, каза още Геренска.
Романтични времена на бурна модернизация не само на културен и стопански живот, но и на облечени по европейския стил и мода дами и кавалери. Романтични времена, приключили драматично – след 44 г. започва изземването на домове, фабрики, занаятчийници, имоти и имущество. Редица фамилии са подложени на гонения, а разпореждането е „буржоазията“ да бъде заличена и забравена.
„Тази част от историята е неизвестна и непопулярна. В годините на социализма за музейни работници отправна точка е било събиране на експонати от селата, отразяването на селския бит. Градът е бил свързван с буржоазното, със строй, който трябва да бъде заличен. Парадоксално е, че след 1944 г. цял един слой от историята бива дълбоко погребан. Той оцелява, със своите предмети и свидетелства, в частни домове, по мазета и тавани. Именно хората са тези, които могат да възстановят нишките – чрез фамилните архиви може да създадем цялостна картина на историята от този период. Тази експозиция е отправна точка за голямата постоянна експозиция, която ще се помещава в музея в Младежкия дом. Тя ще покаже историята на града от древността до наши дни, включително забравеният период от началото на 20 век. Затова призовавам още хора да споделят с нас предмети и фамилни архиви“, каза д-р Мишкова.
До момента са дигитализирани 100 броя на вестник „Светлина“, които са достъпни в интернет.
Цифровизацията е отколешна мечта на музейния екип, тъй като вестниците вече са чупливи и се ронят при докосване.
Екипът на музея е избрал откриването на новата експозиция за днес неслучайно – навечерието на Националния празник.
На откриването присъстваха кметът Методи Чимев, заместникът му Крум Милев, дарителите Ели Пилева и Адриана Велева и много граждани.
Със свои изпълнения още повече живот на къщата, която от 30-ина години бе ползвана за фондохранилище на музея, даде формацията за градски песни „Ноктюрно“. А на излизане всички гости бяха почерпени с ашуре, приготвено по стара градска рецепта от Димитрина Михайлова Лазова. Нейно дарение пък са красивите дървени корнизи в новия музей.
Етнографският музей ще отвори врати за редовни посещения скоро. Предстои издаването на заповед за утвърждаване на работното време, за което ще ви информираме допълнително.
