• Женският баскетбол се завръща в Дупница след много дълго прекъсване. Как намираш обстановката и въобще как оценяваш този факт?
• Чудесно е, че тук има толкова големи възможности. Залата изглежда много добре. Надявам се да имате успехи.
• Предвид факта, че вашият тим разчита основно на млади състезателки, смяташ ли, че участието в ББЛ ще помогне да си вдигнете нивото?
• Мисля, че да. Ние сега тепърва започваме да тренираме като нов отбор. Още много тренировки ни очакват. Надяваме се да постигнем успехи.
• Твоите лични цели в баскетбола?
• Да тренирам усилено и с отбора да постигна по-добро ниво.
• Как се запали по баскетбола?
• Започнах с предишната ми треньорка да тренирам още в 6-и клас в град Търговище. Всичко тръгна от нея.
• След като сме в Дупница, не може да не попитам какво очакваш от срещите с Политехника?
• Очаквам мачовете да са много трудни, тъй като те са много силен отбор. Познавам някои от състезателките им. Но се надявам нашите тренировки да се подобрят и да направим оспорвани и хубави мачове.

Материалът Нил-Дениз Назимова: Много тренировки ни очакват, ще имаме успехи е публикуван за пръв път на Largoto.bg - Онлайн площадът на Дупница и Околията.

• Как намирате обстановката в Дупница, при положение, че тук не се е играл женски баскетбол две или десетилетия?
• Предвид факта, че градът е малък е чудесно, че сте намерили средства да направите такава хубава зала и да запалите малките деца все повече към спорт. Поздравявам ви, адмирации!
• Вашият отбор как е изграден?
• Нашият отбор е сформиран основно от млади състезателки. Концепцията на отбора е такава, че искаме да дадем шанс на младите. Все пак имаме и две-три опитни състезателки, но сме на база младите да играят. Надяваме се младите да израснат покрай опитните баскетболистки в тима.
• Това означава ли, че основната цел на отбора е да се дава шанс на младите?
• Да, точно така – да се развиват младите баскетболистки. Аз съм треньор и в БК Славия на подрастващи момчета. Като треньор на женски отбор за първа година за мен е удоволствие и в същото време ми дава голям опит да бъда начело на тези прекрасни момичета.
• Какво е нивото на ББЛ при жените?
• Нивото бих казала, че е добро. Даже има два-три отбора в тази лига, които преспокойно могат да бъдат конкурентноспособни в НБЛ.
• Какво очаквате специално от мачовете с Политехника?
• Очаквам много тежки мачове с тях. Тежки предвид факта, че познавам вашия отбор до болка. С абсолютно всички момичета от вашия тим съм играла заедно в един отбор. Предполагам, че ще е тежка битка за победата.
• Ще дойдете ли пак в Дупница?
• Естествено!

Материалът Мария Светославова: Искаме да дадем шанс на младите в женския баскетбол е публикуван за пръв път на Largoto.bg - Онлайн площадът на Дупница и Околията.

• След голямо прекъсване в Дупница отново се играе женски баскетбол. Как оценявате този факт?
• Залата е страхотна. Ние се радваме, че първият кръг от женското първенство се провежда тук. За женския баскетбол трябва да има такива зали, в които да се играят мачове от второто ниво на българската лига. Ние се радваме, че сме тук и ще ви очакваме и вас във Враца.
• Няколко думи за това как е сформиран вашият отбор?
• Нашият отбор съществува от 12 години, аз съм основателят. Миналата година бяхме Феманоза, заради нашия спонсор. След това получихме примамливо предложение от Враца и съответно този сезон сме Ботев Враца. Отидохме там готов отбор. Иначе тренираме в София. Но получаваме подкрепа, отборът е подсигурен финансово, като екипировка, мачове и т.н.
• Предполагам амбицията ви е да повторите успеха от миналия сезон и да станете шампион на ББЛ?
• Разбира се, ние във всеки мач излизаме за победа и винаги гоним максимума.
• Как намирате конкуренцията в групата и по-конкретно как ще се развият мачовете с Политехника според Вас?
• Основният дразнител за нас е Политехника. Не подценяваме другите, но винаги това е дербито за нас.

Материалът БК Ботев в Дупница: За женския баскетбол трябва да има такива зали е публикуван за пръв път на Largoto.bg - Онлайн площадът на Дупница и Околията.

–         Вероятно не знаете, но в Дупница дълги години не се е играл женски баскетбол. Как приемете факта, че след такова прекъсване отново играят жени тук?

–         Изключително ми е приятно, че сме тук. Залата ви е страхотна, условията, които предоставяте, наистина са супер приятни. За нас беше истинско удоволствие да играем. Адмирации за това, което правите в града и за това, че наистина се опитвате да съживите баскетбола – и женска, и мъжка част.

–         Вашият отбор какви цели си поставя сега, имайки се предвид, че сте шампион от миналия сезон, но под друго име?

–         Точно така, миналата година спечелихме ББЛ-жени под името Феманоза. Тази година си партнираме с БК Ботев Враца и представляваме името на клуба. За нас винаги целите са първо да сме здрави и след това, разбира се, да гоним първото място. Но искаме и да си доставяме удоволствие от играта. В крайна сметка всички тук сме работещи, с различни професии. Това, което правим, наистина го правим от любов към баскетбола.

–         Всъщност как съвместявате двете – баскетбола и другата професия?

–         Честно казано, е доста трудно. От една страна е положително, защото това е мястото, на което мога да изразходвам енергията и напрежението, което се събира чисто в професионален план. А в същото време ми доставя адски удоволствие, че не се отделям от гилдията, от която съм част от години.

–         Това означава ли, че освен отбора и Вие лично си поставяте високи цели?

–         Разбира се! Въпреки че напоследък често се шегуват с възрастта ми и че все още продължавам да играя. (Смее се) Аз винаги съм била насочена към максималния успех.

–         Как виждате нивото и конкуренцията в ББЛ?

–         Все пак сезонът едва е започнал. Дайте да минат два-три кръга от първенството, да могат да се сработят момичетата, да влязат в игрови ритъм. Може би след трети кръг ще видим истинското лице на всички отбори.

–         И понеже сега сте в Дупница, няма как да не попитам какво очаквате от мачовете с Политехника?

–         Очакваме баскетбол на високо ниво. Надявам се както ние, така и момичетата от Дупница да се забавляваме на игрището, а в същото време да радваме и публиката в залата. Лично аз много се надявам следващият път като дойдем в Дупница хората по трибуните да са повече от тези сега. Ще дойдем пак, само ни поканете.

Материалът Христина Горецова: Адмирации, че съживявате баскетбола в Дупница е публикуван за пръв път на Largoto.bg - Онлайн площадът на Дупница и Околията.

• Загубихте от Политехника. Как ще коментирате мача?
• Като за първи мач според мен беше много добър. Началото винаги е трудно. Но в течение на сезона смятам, че ние ще се представяме по-добре, както и другите отбори. Искам да поздравя Дупница и да им благодаря за домакинството. Хубаво е тук и е добра новина да имат домакински мачове извън София. Това увеличава интереса към баскетбола извън столицата. По този начин, с такива мачове, Дупница като един малък град може да стане баскетболен град. Това е много хубава инициатива на всички – на Българска баскетболна лига, на самия отбор и ръководство.
• Всъщност след десетилетия пауза в Дупница отново се играе женски баскетбол.
• Това е много хубаво за женския баскетбол. Има хубави събития и новини в женския баскетбол и се надявам с общи усилия и в „А“ група, и в „Б“ група, и в подрастващи да направим така, че женският баскетбол да се подобри значително. Да има още повече деца в залата – това е идеята. Надявам се да постигнем едно добро ниво на женския баскетбол. Както видяхте, и националният отбор се представя доста добре в квалификациите, така че смятам, че този сезон може да е началото на по-добри времена за женския ни баскетбол.
• Вашият отбор как е сформиран? Как стоят нещата като организация?
• Нашият отбор е сформиран благодарение на школата, която имаме. Нашата цел е след време да имаме и женска школа. Ние сме млад клуб. На 3 години е школата. Този отбор играе втора година. Всички сме в много добри отношения. Повечето сме млади, до 25-годишна възраст, които обичат баскетбола, искат да дадат още на този спорт. Смятам, че тепърва предстоят много хубави неща в отбора ни и школата. Мисля, че в края на сезона ще покажем още по-добро лице и ще има положителни неща за нас.
• Като класиране поставяте ли си някаква цел?
• Винаги целта е върха. Не смятам, че някой играе за загуба, така че ние се целим в първото място. Надявам се всички да бъдем здрави, за да можем да постигнем нашата цел.
• Какво очаквате от мачовете с Политехника, извън този, който вече изиграхте?
• Винаги ще бъдат оспорвани, винаги ще има искра, винаги ще има напрежение в двата тима. Смятам, че ще се получат много хубави мачове и ще станат доста добри дербита. В София ще бъде различно от наша страна със сигурност. Смятам, че ще се пълнят залите, до края на годината ще има още по-голям интерес и извън София. Интересът ще бъде голям към женските мачове и въобще към ББЛ. Създадена е доста добра организация и смятам, че набира голям интерес и популяризиране.

Материалът „Свети Георги“: Дупница може да стане баскетболен град е публикуван за пръв път на Largoto.bg - Онлайн площадът на Дупница и Околията.

• Спечелихте убедително срещу отбора на Свети Георги. Няколко думи за самия мач?
• Играхме добре, може и още по-добре. Още свикваме с новите попълнения, както и те с нас. Видя се, че има още какво да дадем. Смятам, че този отбор може да го бием доста по-убедително, както и останалите в групата. Аз не съм доволна от играта си, но се радвам, че помогнах до някаква степен на отбора. Важно е да започнем добре и да завършим добре. На този принцип играя. А смятам, че се видя и пред нашата домакинска публика, че ние започнахме добре. Всички са доволни щом победихме. Аз всеки път се опитвам да давам максималното от себе си. Опитвам се да помогна, мога още повече.
• Как оценяваш конкурентните отбори в първенството?
• Очаквах повече конкуренция от Свети Георги. Но може би те са нов и много млад отбор. Трябва им време да се напаснат като колектив. Конкуренцията за нас както винаги е Ботев Враца. Всички сме се концентрирали главно за мача с тях, който е на 1 декември. Погледът ни е насочен натам.
• Миналата година играхте финал с Ботев Враца, макар те тогава да бяха под друго име. Вероятно целите са този път да спечелите финала?
• Аз ви обещавам, че ще спечелим този път! Имаме да им връщаме за финала миналата година. Мачът беше на кантар, в последните минути показаха по-здрави нерви и повече опит от нас. Това не ни достигна тогава според мен – малко късмет и малко опит. Смятам, че тази година по нищо няма да им отстъпим, въпреки че и те имат нови попълнения, които не са никак лоши. Ще паснат на техния стил на игра, но смятам, че можем да им се противопоставим.
• Наясно ли си, че след десетилетия прекъсване сега за първи път се играе женски баскетбол в Дупница?
• Да, много е готино, че се случва. Аз искам да благодаря много и на феновете ни, които бяха и на финала миналата година. Това ни беше първи мач тук, знам, че ще продължат да ни подкрепят фенове, ръководство и въобще всички. Знаете, публиката е много важна част от един мач. Лично на мен публиката много ми помага, дава ми сила в трудните моменти.
• Вероятно искате да играете и други мачове в тази зала?
• Искам, да! Залата е много хубава! Гледах някакви стари снимки, които ми показа моя съотборничка от Дупница. Видях как е изглеждала залата. В момента е на много високо ниво, особено в сравнение с тогава. Би било много хубаво да играем тук. Близо е до София. Аз например пътувах не повече от час, бързо се стига. Истината е, че е хубава зала. Ще играем мачове и в София, но предпочитам да е тук. Ще има и повече публика тук, а това на нас ни е от полза.

Материалът Капитанката на Политехника: Залата в Дупница е високо ниво, хубаво е да играем тук е публикуван за пръв път на Largoto.bg - Онлайн площадът на Дупница и Околията.

Ето какво сподели старши треньорът на Политехника Десислава Топузакова след победата на своя тим с 61:38 пред клубния сайт

• Първо какъв е вашият коментар за двубоя? Как видяхте мача от скамейката?
• Според мен мачът беше много красив, много хубав. Имаше много баскетболни моменти, които особено за женски баскетбол бяха доста атрактивни. Много съм доволна от самия мач. Мисля, че отборът изпълни абсолютно всички тактически задания, които бяхме сложили преди мача. Заради това успяхме да натрупаме доста голяма разлика. Имаше много енергия в отбора, много настроение. Съответно резултатът за нас е положителен.
• С оглед това, че миналия сезон играхте финал и го загубихте, тази година каква е целта?
• Тази година имаме малко недовършена работа от миналата. Този сезон целта е отново да играем финал и този път да го спечелим, да сме достатъчно готови за този мач. Като цяло да изиграем едно добро първенство, което да успее да ни подготви за евентуалния финал.
• Как виждате конкуренцията и какво е нивото на ББЛ според вас?
• Тази година първенството ще бъде доста интересно. Появиха се отбори, които досега не са съществували. Има промени в някои от отборите. Мисля, че ще станат много хубави мачове. Ще станат оспорвани сблъсъци, които си заслужава да се гледат. Според мен има двубои в аматьорската лига, които са качествени и стойностни и даже са по-добри от тези в професионалната лига. Важното е да има какво да гледат зрителите, а ние максимално да се наслаждаваме.
• Реално след пауза може би от около 30 години отново се играе женски баскетбол в Дупница. Как оценявате факта, че вие сте част от този исторически момент?
• Ние много се радваме, че точно нашият отбор е представител на Дупница. Днес бяхме доста по-енергизирани заради това, че за първи път играем пред дупнишката публика и то след толкова много години. Благодарим за подкрепата на всички, които са дошли в залата и се надяваме това да е само началото на дупнишкия женски баскетбол отново.
• Ще бъде хубаво да играете още мачове в тази зала?
• Да, беше ми много приятно на мача. Чувствахме се комфортно като истински домакини. Времето ще покаже, но отново ще се връщаме тук

Материалът Треньорът на Политехника-жени: В Дупница се чувстваме като истински домакини е публикуван за пръв път на Largoto.bg - Онлайн площадът на Дупница и Околията.

За загубата от Спортист Своге и съмненията

„Своге играха добре, ние играхме посредствено. Това е истината. Заслужено ни победиха. А дали е странен първият гол могат да го коментират хора, които не са играли футбол, които не са стъпвали на стадиона. Срещу Добруджа Марек е длъжен с характер, с добра игра и с подкрепата на хората, които наистина милеят за него, да покажем къде е мястото на отбора. Сигурен съм, че ще победим. Искам да попитам и феновете, които ни укоряват за щяло и нещяло: те искат Марек в „А“ група на друг стадион с други футболисти без необходимите финанси или искат този отбор на Марек, който е в момента – с местни момчета, с юноши, с нашата публика на нашия стадион? Да, когато дойде моментът всички ще се радваме Марек да бъде там, където му е мястото“.

За негативните коментари сред феновете

„Негативните реакции не рефлектиран върху мен и Иво Паргов, те рефлектират върху момчетата, които не са свикнали на такова отношение. Не са свикнали на това напрежение, което ние сме го имали през годините. Целият негативизъм, който се стовари върху момчетата, само ние знаем какво ни е коствало да ги отърсим от това нещо. Тези хора наясно ли са какво се хвърля срещу Марек? Защото Марек вече е основен дразнител целия полусезон. Ние 9 години една думичка не казахме за предишното ръководство. Ние дойдохме на пожар. Не сме искали да идваме, не сме искали да разваляме нищо“.

Грешка ли е късата скамейка?

„Това е грешка съобразена с нашия бюджет. И ние искаме да привлечем боеспособни футболисти, но нали всички искат пари. Съобразяваме се с това, което имаме. Да, тръгнаха си някои момчета. Но все пак привлякохме изключително опитен състезател като Иван Колев. Той много добре се включи в отбора, започна и да бележи. За жалост изключително тежка контузия го извади от игра. Мисля, че с него нещата в нападение щяха да стоят на много по-високо ниво. Дойде и Мартин Кавдански, който си е дупничанин и изключително опитен“.

За финансовото състояние на клуба

„Абсолютно всичко на играчите е изплатено. От третия кръг играят всеки мач за завишение премии. Искаме да ги амбицираме още повече и да им покажем, че ние сме с тях и че ги подкрепяме. Нека нас ни затрудняват откъде да търсим ние пари, но да бъдат сигурни, че това, което са заработили ще им бъде дадено. В първия ден на идването ни на мен и на Иво Паргов думите бяха, че ние ще бъдем изключително коректни с тях. Хората да не се притесняват за Милен Лахчев и Иво Паргов. Аз и той не взимаме една стотинка от този клуб, не сме на заплата. Елате и подкрепяйте момчетата. Искаме да запазим играчите. Почти всички са местни. Имаме само едно момче от Благоевград, две от София и две от Кюстендил. Но те са марекчани, от доста време са в Марек и знаят какво значи Марек“.

Има ли Марек необходимия бюджет за най-горното ниво?

„Не спираме да търсим, няма да спираме денонощно да търсим човек или хора, които ще се наемат с това да дойдат тук, ако щете да рекламират. Да дават финанси за Марек. Но нека го оставим във времето. На този етап го нямаме това нещо. Щом го имаме първи ще съобщим. Ние дойдохме на пожар да избутаме втория полусезон. До края на май сме. Нека после направим една равносметка с общинското ръководство, да говорим и да видим кое ще е най-добро за Марек. Нека се избере най-доброто за Марек и нещата да продължат напред. След приключване на сезона ни предстоят разговори освен с футболистите, но и със спонсорите, включително букмейкърската компания. Надяваме се на по-големи финанси, малко са парите за емблемата Марек“.

За преди 10 години в „А“ група

„Знаете ли какво ми е коствало на мен като капитан преди 10 години в „А“ група при положение, че не бяхме взимали 4-5 месеца заплати, да не говорим за премии? Та това ли е „А“ група? Не го пожелавам това на Марек. Пожелавам като имаме амбиции за „А“ група да имаме сериозен инвеститор. Да имаме наистина дългосрочно финансиране“.

Материалът Милен Лахчев: Денонощно търсим хора да дават финанси за Марек е публикуван за пръв път на Largoto.bg - Онлайн площадът на Дупница и Околията.

Велин Дойчев разказа пред largoto.bg за надпреварата във Витоша, която за него се оказва много емоционална. „Точно се бях върнал от Световната купа по ендуро в Италия, а на следващия ден ми беше състезанието на Витоша. Първият етап мина ОК, но на втория етап си счупих колелото. Добутах го до долу, бавно се спусках. Един приятел ми даде неговото колело, за да завърша състезанието. По правилник си получих наказателните 5 минути в общото време. После на единия етап станах втори, на другия – първи. Общото ми време беше за 8-о място. Като се сменя колело, ми добавят по 5 минути от всичките ми времена по спускане. Така се оказах 15 минути назад“, обясни Велин Дойчев.

„Нашият спорт е такъв, че ако се отделим и караме сами, ще постигнем едни времена. Но ако се съберем и караме заедно, ще ги подобрим много повече. Този спорт е тип Формула 1 – всеки минава през едно и също място и всеки те кара да ставаш още по-добър“, категоричен е дупничанинът.

„Запалих се като дете с колелото. И стъпка по стъпка разбрах колко интересно е и колко много адреналин има“, изтъкна Велин.

Интересното за ендуро е, че представлява спускане в планината, но в същото време има и изкачване. Трябва да се научиш да контролираш себе си, да познаваш колелото, да пазиш силите си.

„Правилникът е такъв, че ако имам нужда от помощ, могат да ми помагат единствено конкуренти от самото състезание. Можем да си помагаме един на друг с инструменти, с части. Реално ние сме конкуренти, но няма такъв състезател, който да не е откликнал“, обясни дупничанинът.

„Едно колело го пазиш повече, отколкото колата си. За теб това е светът! И давайки го на друг състезател, не знаеш в какво състояние ще ти го върне. Истинското приятелство на трасето се видя когато му дадоха чуждо колело, за да завърши състезанието“, обясни и майката на Велин – Биляна, която е неизменно до него в пътя му като колоездач.

„Терените са съвсем натурални, почти недокоснати от човек. Трасето се разчита, докато се кара и се гледа напред – дали има сцепление, дали някакви изненади. Всичко може да се случи“, допълни Велин.

На състезанията в България участват около 40-50 колоездачи във всички категории. На надпреварите в чужбина обикновено се пускат между 300 и 400. През 2023 г. младият дупничанин стартира в общо 14 състезания – 9 в България (5 по ендуро и 4 по спускане) и 5 в чужбина

Велин е състезател на новоучредения в Дупница клуб по колоездене – Вел еволюшън.

Самият отбор е кръстен на него, а от една седмица клубът е приет като редовен член на Българската федерация по колоездене и вече има над 10 деца от Дупница. „Идеята е клубът да се развива тук, да помогнем на нашите деца“, обясни Биляна Дойчева.

Велин има и успехи в даунхил, благодарение на спечелени UCI точки. Там 19-годишният дупничанин се конкурира с утвърдени отбори с големи спонсори. Въпреки това, той и останалите българи показват близки времена до тези на абсолютни професионалисти. „Подобряваме се, почваме да ги настигаме“, категоричен е Велин: „20 секунди ме разделят от професионалистите. На едно състезание в чужбина бях на 40 секунди от момче, което стана първи. Това хем е много, хем не е много, защото ми трябват още 20 секунди само за да мога да вляза в Топ 60 и да участвам в полуфинала и финала“.

За един колоездач са изключително важни и сухите тренировки. Подготовката е разделена на високоинтензивни и силови занимания. Тази седмица дупничанинът направи предсезонни тестове с националния отбор в Дианабад. За добрата форма на Велин се грижи Драго Кацаров от СК Патриот, който е негов кондиционен треньор. „В моя спорт се изискват хем силни крака, хем да съм лек, но в същото време и много издръжлив. Физическата подготовка е много важна, защото средната ни скорост е 30-35 км/ч“, подчерта Велин.

Оказва се, че

Дупница и околностите разполагат с отлични условия за планинско колоездене.

Двете най-добри трасета за такъв вид спорт са съвсем близо – в района на Рилските езера. Изградени са през 2016 година от хора, които разбират от този спорт, подчертаха Велин и Биляна.

При Скалското игрище в Дупница също има изградени трасета, които са „завещани“ от деца, които са карали там. Спонсори са дарили гребла, с които да се поддържат пътеките.

Има идея в Дупница да се изгради пъмп-трак трасе, което е подходящо за колела, скейтбордове, кънки.

Предложението е входирано в Общината и се надяват на подкрепа. Такива трасета вече има изградени във Велико Търново, Севлиево и Дряново. „Такова съоръжение не изисква никаква поддръжка освен зелените площи. Кметът прие с отворени обятия идеята, но не зависи само от него. Мисля, че нашият град заслужава такова трасе. Голяма мания е за децата. Това би било полезно и за туризма, защото заради близостта ще идват посетители и от София. Нашата идея е да популяризираме този тип туризъм за уикенда. Един наш съмишленик Любо Ботушаров създаде електронен справочник за всички трасета в България – MTB. Там е обозначено всяко едно трасе. Хвърлил е много труд, но си заслужава“, обясни Биляна Дойчева.

А сега в очакване на новото колело и новите успехи…

Материалът Дупничанин стана Колоездач на годината е публикуван за пръв път на Largoto.bg - Онлайн площадът на Дупница и Околията.

• Финансово как стоят нещата в клуба към момента?
• Тази тема не знам вече как да коментирам. Почти за всяко мое интервю хората си казват „на този не му ли омръзна само да се оплаква, едни и същи работи говори“. Никаква промяна няма! Ако искаме отборът да върви спокойно до края на месец май, на клуба му трябват допълнително още 100 000 лв. Сметнахме, че в момента сме на дефицит от 50 000 лв. Това, което получаваме, съпоставено с това, което сме изхарчили, минусът е 50 000 лв. за тези около 5 месеца. А относно поставените ни цели – не може да сме трети и да се целим в петицата… Нормално е като сме трети – или да си запазим мястото, или да вървим по-напред. Целта е Топ 3 пък каквото дойде. Първата ни цел вече почти я изпълнихме – оставане в групата. Търсим още един или двама футболисти в зависимост дали ще ни напуснат Ганчев или Костадинов. Опитвам се и от няколко седмици да направя връзка с новия кмет, но удрям на камък.
• Всъщност имали ли сте някакви разговори с новото общинско ръководство на Дупница?
• Това, което е гласувано от Общинския съвет, си го получаваме. Това е ОК. Но с 25 000 лв. на месец не може да имаме водещ отбор дори във „В“ група. Нямам представа как ще набавим необходимите ни средства. Най-вероятно няма да стане. На нас проблемни са ни пътуванията, съдийските такси и премиите. От изиграни 20 мача само в 3 не сме дали премии (трите загуби). Всеки може да сметне само колко пари сме дали за премии на футболистите. Но те за това са тук в нашия отбор и не искат да си ходят. Мислите ли, че Башлиев, Сандев, Близнаков, Любомиров не ги търсят от други отбори? Търсят ги, но те знаят, че тук сме коректни и точни и това, което се обещава се дава на време. Това ги крепи, а не атмосферата или нещо друго. Знаят, че тук това, което се казва, се дава. И най-вече – местните момчета си милеят за Марек. Както и г-н Стефан Милушев. Той не е от Дупница, но милее.
• Той беше поел ангажимент да поеме част от пътните разноски. Ще продължи ли и през втория полусезон?
• Нямам кой знае какъв контакт с него. Познаваме се, но не чак толкова отблизо. Беше ни обещал да ни подсигури три гостувания, даде 10 500 лв. И преди една седмица когато имахме проблем с бойлера, ни подари нов. Това, което е обещал, го е осигурил. Спомням си, че имаше някакъв договор, който е подписан със старото общинско ръководство – на месец да се отпускат по около 1250 лв. Но не знам към Общината ли е или към клуба. При нас нищо не е влязло от този договор. Стефан Милушев е бил тук. Той много добре знае какво е да издържаш отбор в професионалния футбол. Когато той дойде аз бях в отбора като футболист, бяхме във „В“ група. И много добре си спомням първия мач гости на Скала (Бов). Този човек тогава дойде на този мач. Играхме в Бов на едно много студено и дъждовно време. Тогава имаше 7 автобуса с фенове от Дупница. Той като видя атмосферата това го грабна и за това дойде в Марек. Тогава беше доста неопитен в тази сфера – от търговията влиза във футбола. В началото доста фенски действаше. Сега вече влиза с по-голям разум. И си прави някаква сметка, знае за какво става въпрос.
• Скоро имаше едни чуждестранни потенциални собственици на Марек. Сега има ли подобни варианти?
• За момента не. Това беше мениджърска агенция. Няма такива контакти вече. Правя всичко възможно, но нещо се разминаваме с новия кмет. 5-6 пъти го търсих. Искам да направим първоначален разговор с него, след това да се съберем всички хора, които помагаме на отбора. Да седнем на една маса и да се уточним – има ли смисъл от това, което се прави за момента. И да видим как ще се справим оттук нататък, защото нещата стават трудни. Ако ви кажа, че не са трудни, значи ви лъжа..
• Защо новият кмет не откликва на вашите покани?
• Явно защото сега в началото на мандата си има много работа. Когато и да отида там, винаги е хаос. Сменят се стари с нови ръководители. Нямам точна представа, но достъпът до него е доста ограничен. Заместник-кметът Бойко Христов е доста отзивчив. Имахме проблеми със снегопочистването за мача с Черноморец, получихме 100% подкрепа от него. Все пак той е спортен човек и горе-долу знае за какво става въпрос. Ясна му е тази материя и знае какво наистина трябва на нашия отбор. Явно все още встъпват във власт и нещата са им много трудни. Леко странят, може би ги е страх от това, което ще им кажа. Но с тези пари, които в момента се дават за футбола, няма как да се справим. А чувам феновете, че искат отборът да е в „А“ група, да вземем нови футболисти и т.н. Ама от къде да ги вземем тези нови футболисти?! Сега махаме двама, за да вземем един. Трудна работа… Според мен цялата тази политика трябва да се смени и по съвсем друг принцип да се ръководи спортът в Дупница. Това е лично мое мнение. Според мен абсолютно всички спортни клубове трябва да минат под шапката на Общината. Да си сложат един човек, който да отговаря за това. Да знае какво финансиране трябва. И според финансирането, те да определят целите на клубовете, без значение дали е футбол, бадминтон или волейбол. Значи кметът на Монтана може, кметът на Дупница не може… Там в Монтана има три професионални клуба – баскетбол, волейбол, футбол. Това просто го давам като идея. Защо като имаме нужда трябва да чакаме пред кабинета на кмета и да го питаме дали може да ни отпусне средства? Не говорим само за футбола. Говорим за кикбокс, таекуондо, баскетбол или какъвто и да е спорт. Трябва да се определи един бюджет, да се сложи един човек, който да разбира от материята спорт и да се комуникира с него. Този човек да е близо до всички спортни клубове и да му се направи разчет за разходите. И например като се иска да гоним „А“ група да се знае дали може да бъдат подсигурени необходимите средства. А сега като има някакъв недостиг се молим на феновете. Всяка година се прави кампания да се подпомага Марек. Според мен една Община като Дупница спокойно може да издържа отбор – футболен, баскетболен, волейболен. Защо тези клубове трябва да се местят? Както се говори, че единият ще се мести в Пловдив. Дори и да го преместиш не може да го кръстиш Марек в Пловдив. Марек си е Дупница. Името си тежи тук на мястото. Така че трябва да се случи тази среща. Дали ще е с нас или общо с всички клубове, но трябва да седнем на масата и да се каже от какво имаме нужда. Дали могат да помогнат или не. Защото това всичкото сега е изнасилване.
• Към треньорския щаб имате ли някакви допълнителни изисквания?
• Като цяло сме доволни. Има неща, които ние сме си ги казали. Имаме забележки към тях, те имат към нас. Имат някои изисквания. Опитваме се да ги изгладим. Отборът върви, а това означава, че треньорите си вършат работата. Аз държа Танчо Калпаков да остане. Той ако не се чувства добре и не е щастлив, си е негово решение, но аз държа да остане. Той е треньор, който е мотивиран и който иска да работи и да се развива. Опитваме се да му дадем пълна свобода да може да си разгърне потенциала. Желание има, знания има.
• Какво се случи с проекта за ремонт на стадиона, който беше афиширан от предишното общинско ръководство? Има ли някаква светлина да се реализира?
• Не. За момента няма нищо. Не съм много запознат, но се интересуваме, защото все пак това е нашата база. Говорих със заместник-кмета, той ми обясни, че финансиране за първия проект от 1 300 000 лв. няма да има. А след Нова година за да кандидатстваш по този проект се променят някакви точки. Вече ще има 50% участие на Общината. В случая Общината трябва да даде около 650 000 лв. съфинансиране, което няма да стане. Знам, че се готви втори проект, който е входиран и пак е за ремонт на стадиона. Там може би има по-голяма вероятност нещата да се случат. Засега изчакваме…
• Ще има ли средства за лагер зимната пауза?
• Не. От години не се е случвало, няма да се случи и тази година. Отборът си остава на местна почва. Нека се порадваме на това, което постигнахме, но да знаете, че втория полусезон ще ни е доста по-труден. Другите отбори гледаха доста несериозно на нас досега. Мислеха си, че сме до втори кръг, пети кръг, осми кръг… Но до 20-и кръг ние сме в тройката. Вече 5-6 години откакто съм в ръководството на клуба, не сме чакали такава спокойна Коледа. Преди години треперехме да не изпаднем от „В“ група, мислехме на Нова година дали ще се справим… Миналата година треперехме дали ще се справим с конкуренцията за влизане в „Б“ група. Тази година ни е напълно спокойно. Сега трябва да направим всичко възможно да се върнат повече фенове. Това ни е големият проблем на нашия клуб за момента – малкото хора, които идват на мачове. Могат да идват много повече. Но доста мачове, заради телевизията са в работно време. Това, което каза Вили Вуцов по темата, е напълно прав. Но феновете ни липсват. При една добра посещаемост от 2000 души, което е съвсем нормално за нашия град, ние почти ще се самоиздържаме.
• На последния мач колко души публика имаше с купени билети?
• С билети около 300 души. Съдийските такси на мач са ни 2500 лв., а ние тогава имахме от билети 1580 лв. Премията на отбора беше 5400 лв. Реално сме имали недостиг 6400 лв. само от мача с Бдин. От мача с Черноморец, който се игра в делничен ден, имахме само 510 лв. от билети.
• Относно телевизионните права, възможно ли е отборите от Втора лига да направят връзка помежду си и да поискат по-справедливо разпределение на средствата?
• Нямам нищо против, стига да има кой да ги организира. Защото сега на излъчване отборът домакин взима 1100 лв., а гостът 900 лв. Ползва се трифазен ток, то с тези пари не могат да си платят само тока за домакинския мач… Има по-организирани клубове и ако някой организира среща, ще отидем да говорим и да си кажем нашите условия. Сега ние губим. Защото сега мачовете, които се предават, са в ден понеделник или вторник. В работно време идват по 100 души, а ако са в събота или неделя няма да са 100, а ще дойдат 500. За нас разликата от 400 души си е доста. Защото 400 човека по 5 лв. билет са 2000 лв. Мисля, че БФС ще отреагира след Нова година.
• Погледнато по-общо кой е най-добрия мач на Марек за първата част от сезона?
• Всички са добри. Гледаме го като един общ мач целия полусезон. Един перфектно изигран мач, разбира се с леки пробойни. Най-много ме е яд за двубоите с Монтана. Само от тях изгубихме 5 точки. Но футболът е непредвидим. Доказахме, че със силните отбори играем силно. Отрази ни се и липсата на някои играчи. С тях може би щяхме да имаме още 6-7 точки. Но сега да оставим отбора да си почине на спокойствие, заслужават го. И след Нова година да са заредени с положителна енергия. Никой не ни е хванал за гушата, че трябва да сме в тройката, но трябва да направим всичко възможно отборът да върви напред.

Първата част от интервюто ТУК

Материалът Още от Цецо Видински – за дефицита в Марек, защо няма среща с новия кмет, в Монтана може, в Дупница – не… е публикуван за пръв път на Largoto.bg - Онлайн площадът на Дупница и Околията.