Художничката Виржиния Стоянова, чиято картина присъства в енциклопедия „България“ на БАН, гостува в Дупница с изложба.
„От светлина родени“ е първата среща на авторката с дупничани. Интересното на изложбата е, че тя е съставена от оригиналните картини на Стоянова и техни репродукции. Така всеки има възможност да има в дома си прозорец към приказния свят, роден от въображението и четката на авторката, и вдъхновен от мечтанието по идилията на българското село и традиции.
Софиянката Виржиния Стоянова е утвърден български художник, има над 14 самостоятелни изложби, както и участия в общи експозиции.
Изложбата й може да бъде видяна до 28-ми май в галерия „Джамията“.
А ето какво каза Виржиния Стоянова за читателите на largoto.bg
-Г-жо Стоянова, поглед през изложбата стига, за да се убедим, че не само рисувате, но и пишете картините си – те могат да се четат. Разказвате истории, мили до сърцето на всеки. „Целувката“ на влюбените, люшнатото хоро, чието движение може да усетим, та дори и да чуем музиката. Крилата на ангела, които закрилят, но и строгостта на лицето му, готово да защитава света на хората… Всеки може да прочете своята приказка, но кое Ви вдъхновява?
-Моите картини са дълбоко преживени. Вкарвам в тях много символика. Старая се с всяко платно да кажа всичко, което мога да кажа. Бях изненадана от това колко много и колко различни хора откликват на картините ми и казват, че усещат енергията им. Аз рисувам простички неща. Няма нищо скрито, потайно или неясно. Ето тази картина (б.а. „Нощен блян“) нарисувах, след като видях снимка на жена в носия. Тази позиция на ръцете беше зрънцето на вдъхновението да направя моя интерпретация. Вдъхновява ме това, което виждам. Взимам една частичка и правя своя интерпретация. Понякога рисувам и си разказвам приказки за горите, планините, езерата и реките… Моите картини ги раждам. Те са малко, но не могат да бъдат нарисувани бързо.
„Нощен блян“
Трябва да усетя, да намеря точната позиция на всеки цвят и линия.
Често пъти оставям картината за известно време, за да намеря продължението й.
-Към всяка картина има обяснения на заглавията. Обяснете ни.
-Това е интересен момент, да. Георги Сираков прави изследване на прабългарската глаголица. Всяка една буква означава нещо, тя има своя код. Така заглавието на картините е обяснено и чрез прабългарската глаголица. Изключително е какво съвпадение има между идеята ми, заглавието, което съм поставила на картината и значението на буквите. Прабългарската глаголица е тайнство. Всяка буква си има не само код и значение, но и цвят и музикален тон. В момента Георги Сираков разработва и тази тема. На 24-и май с него ще направим една изложба, в която аз показвам буквите в техните цветове.
-Вие знаехте ли за проучването на Сираков, когато кръщавахте картините си? Наистина синхронът е впечатляващ!
-Не. Запознах се с него на много по-късен етап в творческия ми път, едва преди година и половина, а рисувам в тази стилистика от 20 г. Първата ми картина е на „Крилете на любовта“ от 2002 г. За нея ме вдъхнови музиката на Георги Андреев, който тогава направи един много интересен спектакъл с Нешка Робева. В него има една сватбарска музика, която много харесвам. Взех елемент от нея, взех един елемент от художника Марк Шагал и един елемент от любимия ми режисьор Кустурица, така създадох първата картина. Влагам в картините си моето усещане, но вдъхновение мога да видя навсякъде.
-Картините ви приласкават с изключителна нежност, но и много лесно ни показват как са живели във въображението Ви, преди да се появят на платното.
-Мисля, че са така въздействащи заради цветовете. Не следвам техника или учебник. Това е моят начин да изразя себе си, следвам моето виждане, създавам композицията на всяка картина с много мисъл и време. Интересно е, че когато Георги Сираков направи разбор на картините ми, намери и „златно сечение“ в тях. Когато съм ги рисувала не съм изчислявала математически кое къде да бъде, но всяка фигурка е на мястото си, движението, разположението – всяко нещо има посока, движение. Премислям картините си. Те са пълни и със символика.
-Картините Ви наистина дават усещане за приказка.
-Хората имат нужда от приказка, да се пренесат в свят на спокойствие и хармония. Щастлива съм, че мога да им дам мост.
-Рисувате селските къщи, носиите, хорото с такава прецизност и топлина, с разбиране и обич. Когато ги гледам започвам да мечтая да ги видя, да ги изживея. Имате ли свое любимо село?
-Много хора ме питат дали съм от село. Не, от центъра на София съм. Имах 100-годишна къща в Троянския балкан, но не успях да я поддържам. Последният ми опит бе да подреждам тиклите. Обичам селото, тишината, съзерцанието, всичко, което е истинско и родно. Изпитвам възторг. За мен престоят на село, пеещите птички, просторът – те са божествено изживяване.
-Вие всъщност давате възможност да всеки един човек, независимо дали е в София, Париж или Дупница, да има свое прозорче към идилията, към енергията и спокойствието на селото, като си вземе Ваша картина.
-Именно за това изложбата е от оригинали и репродукции. Тези картини се оказват близки до стотици хора. Затова реших да направя картините да бъдат достъпни за абсолютно всички хора. Репродукциите са с изключително добро качество, релефни са и почти няма разлика с оригинала. Единствената разлика е в размерите и рамките. Така повече хора могат да вземат в дома си от енергията на картините на достъпна цена или да подарят на любими хора.
Нека хората да дойдат и да видят на живо изложбата. Ще се убедят, че картините не са принт с лошо качество. Не се усеща разлика между оригиналните платна и репродукциите. Много време и размисли ми отне решението да направя такава изложба – не само картини рисувани на ръка. Една картина отнема месеци, понякога години и цената й не може да бъде лесно достъпна за всички. Нито пък може една картина да е в домовете на повече от един човек. Откликът на хората ме убеди, че решението ми не е компромис, а възможност на повече хора да имат в дома си картина, която харесват, която им дава хармония и енергия.
