Мир на душите им и вечна слава за героите от Дупнишко!
В Деня на храбростта и на Българската армия, 6 май, Дупница отдаде почит на загиналите във войните за свободата, обединението и независимостта на Родината.
Цветя бяха поднесени на паметната плоча на поручик Борис Змияров и пред паметната плоча на ген. Георги Тодоров, славният водач на легендарната Седма Рилска дивизия.
И ако цялото гражданство се стича, за да изпрати в последния му път поручик Змияров през 1912 г., то днес, въпреки че градът гъмжи от хора, малцина граждани откликнаха на поканата на НЧ „Ген. Георги Тодоров“ да оставим цвете в знак на почит. Присъствието на няколко младежи обаче поне донякъде изми срама от слабото присъствие – само хората от читалището, директорът на Исторически музей и няколко служители от Общината.
Облечени в реплики на парадни военни униформи 11-класниците Ивайло Атанасов и Асен Цеков влязоха в ролята на почетен караул.
Ивайло припомни за живота и личността на поручик Змияров. Той е роден през 1884 г. в Дупница. Учи право в София, а след това в Женева. Работи като съдия. При обявяването на мобилизацията през 1912 г. той е могъл да остане чужбина, където се е намирал тогава. Вместо това се завръща, за да се бие за Родината.
В първия ден на Балканската война, 5 октомври 1912 г., поручик Змияров се включва във военните действия като командир на Осма пехотна рота в 50-ти полк от състава на Трета бригада, която е част от легендарната Седма Рилска дивизия. При преминаването на ротата през границата при село Пороминово дупнишкият командир е на първа боева линия. Той пада тежко ранен при атака на турската полиция на 4 км от Горна Джумая. 28-годишният Борис Змияров умира дни по-късно в болницата в Дупница. На погребението му се стича буквално целият град, а тленните му останки са положени в двора на централния храм „Св. Георги“.
На 16 октомври 1912 г. жителите на днешен Благоевград изпращат съболезнователна телеграма, подписана от тогавашния кмет Георги Попниколов, до бащата на поручик Змияров.
„Твърде рано си отива един герой, изпълнил синовния си дълг към Родината. Това което прави впечатление е, че тленните останки на поручик Змияров са положени в двора на централния храм на Дупница. Обичайно в тези свети земи се погребват духовници. Малцина са героите, чиито гробове са известни. Паметниците са един от начините да запазим спомена за знайните и незнайни герои“, посочи Ивайло Атанасов.
Малцина граждани от оживената иначе ул. „Николаевска“ се спряха пред плочата на славния ген. Тодоров, докато от читалището, носещо неговото име, поставяха цветя.
Случайно преминаващи или тръгнали на черква в този момент пък сведоха глави по време на панихидата за загиналите във войните дупничани, която отец Иван отслужи в двора на храм „Св. Богородица“.
Имената на знайните жертви на войните от 1912-1918 г. са изписани на паметна плоча, която е вградена във фасадата на черквата, точно над входа.
