Момчета от Дупница участваха в литургия във Ватикана, като част от участието си в лагера Maltacamp за младежи с увреждания.
Васил Панайотов и Иисус Иванов са и първите, които представят България в международния лагер, организиран от Малтийския орден.
А Иисус е избран измежду 450-те младежи от 22 страни първи да чете псалм в специално отслужената за участниците в лагера литургия, водена от кардинали.
„Текстът на Иисус беше най-дълъг и той излезе първи. Имаше притеснение, но се справи чудесно. Все пак близо месец се подготвяше за тази отговорна задача с една от възпитателките ни. Невероятно изживяване беше за нашите младежи. Не само да видят Ватикана, Колизеума, морето…, но и да преживеят това едноседмично приключение. Организацията беше на изключително ниво. Не само инфраструктурата е достъпна за хора с увреждания – всичко е така устроено, че да няма никаква пречка пред хората с инвалидни колички. Но и игрите, заниманията, целия график бяха достъпни, интересни и полезни. Дори младежи в инвалидни колички се спускаха по въже, влизаха в морето… И нашите момчета се включваха с голям ентусиазъм във всички игри,
дори Васко и Иисус спечелиха купата по крикет, макар за първи път да се запознаха с играта.
Ние се представихме с българско хоро, като бяхме облечени в носии, както и с български щанд. На него почерпихме с лютеница, филе елена и българска луканка. Всички останаха очаровани“, разказа директорът на Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания „Надежда“ Красимира Александрова.
Дупнишката група участва в лагера по покана на Посолството на Суверенен Малтийски орден у нас, а тази година домакин бе италианският град Витербо.
„От една година посолството развива социална политика в България, а поканата към нас дойде лично от посланичката, която много хареса центъра ни при свое посещение преди няколко месеца.
Летният лагер е за младежи с физически и психични проблеми, като не всички са от институции, има и такива, които живеят в семейна среда. Идеята е младежите не само да си прекарат добре в достъпна и приятна среда, но и да създават социални контакти. Имаше песни, танци, младежите плуваха, рисуваха, включваха се в игри, имаше дори дискотека. Но най-важното е, че атмосферата беше приятелска, усещаше се топлина и любов. Нашите двама младежи много си допаднаха с двама младежи със синдрома на Даун от Малта и сега ще поддържат контакт по интернет.
За следващата година имаме покана в лагера да се включат повече деца от центъра ни,
като домакин през следващото лято ще бъде Белгия.
Но трябва да се разшири мрежата от доброволци, които да са придружители, тъй като придружителят е навсякъде с децата. Ние, придружителите, не можем и не сме се отделяли от нашите деца и така е с всички участници. Това е задължителна част от организацията, защото младежите са със специални потребности. Дори преди заминаването изпратихме на организаторите както какво е състоянието на децата, така и какви лекарства взимат…всичко за състоянието им. През цялото време на място има лекарски екипи и линейки. Просто всичко е така организирано, че да няма никакви притеснения“, разказа още Александрова.
„Много беше хубаво. Намерихме си приятели, играхме интересни игри. Всичко беше хубаво. За първи път пътувах със самолет и не се уплаших, гледах през прозореца облаците и градовете отдолу“, каза и Васко. Преди пътуването е имало не само сериозна документална подготовка, но и работа с психолог. Имено защото младежите до момента не са пътували със самолет и не са излизали от България.
„Двамата бяха спокойни, защото се бяхме подготвили.
Дори Васко, без да знае чужд език, успя да повика спешен екип, след като аз претърпях инцидент.
Отклонена топка ме удари по крака и последва мигновено подуване. Буквално за минутки Васко се върна с лекари при мен. Бях горда, че се справи в тази неочаквана ситуация“, каза още Александрова. А усмихвайки се мило, Васко каза, че не му било трудно, защото запомнил къде стоят лекарите – там където участниците преминали за тестове за ковид. Езиковата бариера пък прескочил, защото знае жестове от езика на глухонемите.
„Горда съм с Васко и Иисус и защото всички бяха възхитени от поведението им. За мен това е удовлетворение, защото означава, че многото ни работа има смисъл и успех“, каза още директорката на центъра.
Васко и Иисус са 20-годишни. Искат и работят, когато има какво. Сега са толкова впечатлени и въодушевени от приключението, че са амбицирани да си събират парички за следващото лято.
„Много ни се иска пак да отидем. Ходили сме на лагер на нашето море. Ходили сме на Банско. Но сега беше много хубаво и дано пак отидем“, каза Васко.
„Искат да работят, но за съжаление все чакаме програми, за да бъдат назначени някъде. Васко сега работи като стажант на склад, а Иисус работи като общ работник. За съжаление няма много възможности за нашите деца, макар да ги подготвяме и за трудови навици.
Голямата мечта на младежите и Александрова сега е следващата година групата от Дупница да бъде по-голяма и да има по-сериозна програма, с която да представят България.
„Прекрасна инициатива, която оживи децата, вдъхна им желание да общуват и да учат нови неща. Започваме подготовка от сега за следващото лято, защото и за документите, и за подготовката на младежите ни трябва време и работа“, посочи още Александрова.
Тя бе директор на закрития юндом, затова и питаме има ли разлика.
„Разликата е огромна. Първо, защото къщичките тук са приветливи, имаме дворче, където имаме градинка и децата се занимават с нея. Второ, сега сме 1:1 деца и персонал, работи се много по-сериозно с тях и резултатите са видими. Разбира се, имаме и младежи, чиито диагнози са тежки и проблемите не могат да бъдат преодолени, но грижата сега е много, много по-добра. И въпреки че за някои няма как да си личи, аз съм сигурна, че и техните сърчица са по-щастливи.
При сегашните условия ни е възможно да напасваме графика спрямо нуждите на детето и да следваме неговите потребности“, каза още тя.
