Парламентарни избори 2023
-Г-н Табаков, поредна предизборна кампания, но сякаш доста вяла. Пак имаме дълга бюлетина с много участници, но липсва активност за политически дебат от страна на повечето партии, на какво се дължи?
-Най-безболезненият отговор би бил, че кандидатите предпочитат да разговарят с избирателите. Казвам безболезнен отговор, защото контактът с избирателите е нужен. Но сблъсъкът на идеи, който може да отпуши политическата ситуация, е сериозен лидерски и партиен дебат, а той липсва. Единствено лидерите на коалиция Продължаваме промяната – Демократична България са не само ясно позиционирани в политическия живот, но и присъстват в него. Виждахте ги в Парламента, нали? За разлика от „богопомазани“ лидери, за които България не е парламентарна република, а куклено шоу. Шоу с кукловоди, посочени изпълнители на роли и много оплетени конци за въздействие и прокарване на интереси.
Наистина кампанията изглежда вяла. Явно,
след като прекроиха Изборния кодекс в своя полза, заложиха тотален хаос в изборните книжа и изборния ден, партиите от „хартиената коалиция“ ще се надяват да ловят риба в мътни води на 2 април.
Казвам го с огромно съжаление, защото на изборите в края на миналата година видяхме, че вотът може да е честен и спокоен. Да няма изхвърлени чували, умишлено повредени бюлетини, гласуващи покойници, сплашвания, привиквания и какви ли още не трикове, които работят единствено и само в полза на партиите на статуквото.
-Не само лидерите, но и всички вие, лицата на коалицията Продължаваме промяната-Демократична България, сте принудени да влизате и в ролята на психоаналитици на нацията. Единствени потушавате страховете и опровергавате подхвърляните ежедневно манипулации, а и откровени лъжи. Практика, с която опонентите ви замениха политическите програми, та дори и обичайните обещания за реформи и светли бъднини. Успявате ли с екзорсизма – прогонването на злите демони, ако така образно наречем страховете и лъжите?
-Всъщност това е най-опасното – бедствието от умишлено подхвърляни и подклаждани страхове. Няма криза, която да не може да бъде овладяна. Няма проблем, който да не може да бъде решен. Няма тунел без изход. Но решенията и изходът може да бъдат намерени, когато има знание, воля и разум. За съжаление, хулиганското говорене, което беше наложено в последните години като не само единствен, но и напълно нормален тон в политиката се изкачи на следващото стъпало. Подхвърляните не на място подмятания свършиха своята работа – вдигнаха нивото на обществената търпимост към недопустимото и нетърпимото, измориха, посяха усещането, че колкото и недопустими думи и действия да си позволяват политиците, това ще мине без последствия, ще бъде забравено. Малките лъжи и манипулации отслабиха имунитета на обществото. Сега вече дойдоха големите лъжи и манипулации – джендъри, разруха, война, фалит, подменяна на ДНК, какви ли не конспирации и измишльотини. Да, България има своите рани и болести, като всеки човек и държава, но да я измъчваш допълнително като я стресираш с измислици, плашиш я и я разкъсваш не е лечение, а бавна инквизиция.
Единственият шанс на България е тези, които могат и имат сили, да се противопоставяме както можем.
Продължаваме промяната и Демократична България се обединихме и заради това. Обединени може да сме достатъчно силни и много, че да спрем „възпалението“. И влизайки в медицинската терминология – нека сме бели кръвни телца. Те са различни по име, функция, брой, но целта им е една – да защитят и върнат здравето на организма. Докато другите политически субекти, видно, искат да измъкнат изгода от стреса, който налагат на България, нека ние върнем здравето й.
-Има как?
-Да, има как. България нито е толкова бедна, нито е толкова застрашена, нито е в пълна безизходица. Иска се да правим правилните стъпки, да знаем кое е горе и кое е долу, да вървим към ясни цели с ясно съзнание.
Пътят на България е един – европейският път, за когото са мечтали, борили са се и са работили нашите революционери и интелектуалци.
Път, когото извоювахме и ние, част от сегашните поколения. А, всъщност, това не е път, а същност – ние сме европейци, ние сме част от Европа. Защитавали сме я, участвали сме и участваме в нейния духовен, културен, икономически и търговски живот. Имаме своя принос, а и своя, най-грубо казано, интерес да сме част от семейството й. Това е историческа истина. Де юре и де факто България е Европа.
Знам, вижда се, всички усещаме настървението, с което някои искат да променят истината, историята и бъдещето. И всъщност това са едни от най-наглите, шумни и опасни манипулации днес. Те поне имат своето обяснение – това бе държавна политика по времето на комунизма. Но ще си отидат като отломки в музея, където е мястото на всяка отломка – да напомня, но не да решава.
Решенията днес са влизането на България в Еврозоната, реформи в образованието, здравеопазването, прокуратурата. Изчистване на всички държавни системи и институции от руско влияние и вредно патриотарстване. Процесите няма да са нито лесни, нито бързи, но Продължаваме промяната-Демократична България имат готовност да ги осъществим.
Нужна ни е подкрепа, категорична подкрепа на изборите, за да има възможност за съставяне на стабилно правителство.
Редовното правителство на Кирил Петков за 6 месеца свърши огромна по обем работа, но по-важното – полезна за оздравяването на държавата, финансовата стабилност на хората, защитата на правата.
България има своя исторически шанс след 2 април да започне пътя си нагоре.
За съжаление, трябва да наваксваме над 20 г. безвремие, които прекарахме в лабиринта, в когото ни напъхаха различни политически субекти и партийни формирования. Да, формирования, а не партии. Тези временни организации нямаха политически програми и решения. Но пък бяха създавани от едни и същи архитекти, за да превърнат политиката в нещо мръсно, да уморят и отблъснат хората, да грабят благата, а да оставят сметката да бъде плащана от обществото.
-Оптимист ли сте?
-Когато се срещам с хората в ролята ми на политик и кандидат за народен представител, виждам песимизма на реалността. Виждам наплашени, уморени, измамени, ограбени хора. Виждам дългогодишни проблеми, които вместо решение, а в някои случаи то е бързо и лесно, сякаш се държат нарочно „будни“.
Защото проблемите са вериги, които удържат порива за повече.
Колкото повече проблеми затискат човек, толкова по-малко искания, по-малко глас ще има той. Няма да иска реформа, която да промени прокуратурата по сталинистки модел, ще иска да бъде оправена 20-годишната дупка, която му чупи колата. Дупката е реална, а и не е единствена. Главният прокурор е далече от графика с проблеми и съответно задачи за решаване.
Нищо в реалността ни обаче не е толкова страшно и толкова непреодолимо, че да не може да бъде ремонтирано. Ако имаме енергия, заедно сме, говорим на един език и подредим приоритетите си правилно. А тази енергия, огромна енергия и безгранична обществена сила я виждам на протестите, в които участвам. Виждам я дори на концертите и изложбите в галерията си и знам, че можем всичко, ако го поискаме и направим действия, за да го постигнем. Знам, виждам, че стойностните хора могат да приземят балона – въздухът под налягане, който издига политическия елит до самозабрава. Виждам и знам, че доброто е повече от апатията, съпричастието е повече от троловете.
-Какво ще кажете на уморените?
-Разбирам ги. Много от случващото ни се не е редно. Не е редно, че сме болна, отчаяна, разкъсвана от скандали нация. Не е редно, че ни използват, лъжат, плашат. Човек няма как да издържи на толкова много стрес за толкова дълго време. Ако попаднеш в кризисна, но краткотрайна ситуация, успяваш да се мобилизираш. Когато кризисната ситуация стане постоянна среда и условия, идва изтощението и апатията.
Разбирам защо има умора и апатия. Но ще кажа на тези, които са се прибрали в черупките си, макар да са несъгласни със ситуацията – подкрепете нас, които продължаваме да „тичаме“. Дайте ни сила. Ако станем достатъчно, най-после ще можем да разбием стената на аквариума. Животът извън него си струва усилията, защото това вътре е оцеляване.
Твърде много поколения прекарахме в омагьосан кръг. Имаме шанс децата ни да „полетят“ за истинския живот. А в него възможностите и мечтите нямат граници.
-До коалиция Продължаваме промяната-Демократична България застанаха много организации и граждани с каузи. Няма ли опасност да се стигне до вътрешни конфликти и сърдене по детски, на които сме ставали свидетели?
-Демократична България също е коалиция от три партии – ДСБ, Да, България и Зелено движение. Научихме се да говорим помежду си, мисля, успешно успяваме да подредим приоритетите, за които да работим и да отстояваме. Най-важното е, че както за трите партии в ДБ, така и в коалицията ПП-ДБ, така и с организациите, които ни подкрепят, имаме обща политическа визия. Правова държава, национална независимост и човешки права. Има различия, но, както вече казах, и белите кръвни телца са различни, но имат обща цел.
Гласувайте убедено с №12 на 2 април.
Николай Табаков е втори в листата на коалиция Продължаваме промяната-Демократична България за област Кюстендил. Роден и живее в Дупница. Артист на свободна практика. Музикант, художник и галерист. Има своя галерия в София, известен е със своите лампи от метал и хартия. Женен е, има едно дете.
Може да подкрепите Николай Табаков, като гласувате за коалиция Продължаваме промяната-Демократична България с №12 в бюлетината и преференция 102.
Купуването и продаването на гласове са престъпления
