ОбС-Дупница прие отчетите на читалищата с критика към едни и похвали към други.
Не за първи път се чуха реплики, че не е справедливо активно развиващите дейност и „тези с буренясали входове“ да бъдат слагани под общ знаменател. А за първите да не стига финансиране, макар да ги заслужават, защото то отива за „мързеливите“.
Като отличници бяха похвалени НЧ „Зора“ и читалището в Бистрица. На тези, които не се справят добре имената не бяха посочени, за да няма обидени.
Общинският съветник Георги Наумов пък предложи председателите на настоятелствата и читалищните секретари да си направят колективен орган, където да се обсъждат добри практики. „Това е тяхно решение, но не е ли вариант да се обединят и тези, които печелят проекти и развиват полезни дейности да помагат с идеи и съвети на тези, които се справят по-трудно“, предложи Наумов.
Всъщност по закон, читалищата могат да правят сдружения и да разработват съвместни дейности и проекти. Но това е изцяло воля на секретарите и настоятелствата.
Към представителите на читалищата, които присъстваха на днешната сесия на местния парламент, се чу и призив да си съдействат повече с кметовете по места. А общинският съветник Емил Гущеров пък ги призова да търсят активно помощ от местни бизнесмени.
„Може да се търси помощ от бизнесмени за закупуване на книги и техника. Може да опитате и да направите поне едно голямо мероприятие заедно“, каза той.
Същото предложение отправи и председателят на ОбС Костадин Костадинов.
„Вижда се, че се дават хиляди левове за такси за участие във фестивали и за пътни разходи. Кога нашите читалища ще направят свой фестивал, който да привлече гости от цялата страна?
Около 500 000 лв. ще получат читалищата, а ние пак ще получим плетене на кошници, събори и патриотични песни.
Въпреки многобройните призиви, нищо ново не се случва. Читалищата не са свещени крави, а са събрали хора с общи интереси, които да работят за културата и духа на местните общности. Има такива, които работят, но има и такива, които даже нямат секретари, а входовете им са буренясали. Не може така да се продължава“, каза Костадинов.
Кметът Методи Чимев също посочи, че явно са нужни законодателни промени, тъй като не е справедливо всички да получават финансиране, но едните да работят, а другите не.
„Ясно е, че в селата където вече няма училища, читалищата са единственото място, където децата могат да бъдат събрани, да бъдат научени, да бъдат включени в занимания. Но всичко зависи от волята на секретарите по места и настоятелствата. Вижда се, че където има разбирателство между читалища, кметове и местна общност, нещата се случват. Трябва да има механизъм, чрез които работещите да бъдат поощрявани, а неработещите да бъдат санкционирани. Това обаче не зависи от нас тук. Трябва промяна в закона, но не виждам кой ще я инициира“, каза Чимев.
Читалищата се издържат от държавни субсидии, като могат да разработват и евентуално да печелят проекти.
„Вижда се в графите, че едните печелят допълнителни средства, а други стоят на заплати и обвиняват нас, политиците, ако дойде време за ремонт“, посочи още Костадинов.
Той обърна внимание и на факта, че някои читалища дори не бяха изпратили свои представители. „Не е много редно да гласуваме финансов отчет и отчет за работа, а да няма техен представител“, каза още той.
