Родственикът на Левски Стефан Караиванов: Сегашният патриотизъм е изпразнена от смисъл мода.
Правнукът на първи братовчед на Васил Левски гостува вчера за първи път в Дупница. Той представи книгата „Васил Левски по спомени на Васил Караиванов – първи братовчед на Апостола“. Неин автор е Петър Караиванов, който е син на Васил Караиванов и брат на дядото на Стефан Караиванов.
„Чичо ми пише книгата в продължение на 50 г. Записва спомените на Васил Караиванов, който е близък приятел и съратник на Апостола. Освен това, чичо ми е проучил и множество документи за написването на книгата. Тя е най-достоверният източник за Левски, който имаме“, каза Стефан Караиванов.
В Дупница той бе по покана на библиотеката към НЧ „Зора“, където се и състоя представянето на 10-то юбилейно издание на книгата. За първи път тя е издадена през 1987 г., година преди смъртта на автора. За десетилетия, макар след реализиран първи тираж, книгата бива постепенно забравена. А с навлизането на жълтите медии и страстта към конспирациите, историческите данни започват да отстъпват пред измислици и небивалици.
„Не знам вече какво да кажа за страшните небивалици, които се пишат за Левски.
Все ще се намери някой да ми пусне линк към невероятната глупост, че Левски бил масон. Други небивалици са, че майката на Апостола се самоубива, а брат му Петър умира в мизерия, отритнат и забравен. Не, нищо от това не е вярно. Ако искате да знаете истината, прочетете книгата. Тя е достоверна.
Майката на Левски – Гина Кунчева, и бащата на Васил Караиванов – Генчо, са брат и сестра. Васил Караиванов е бил касиер на революционната организация в Карлово. Той е и не само първият демократично избран кмет на Карлово след Освобождението, но и първият демократично избран кмет в цяла България. Бил е не само първи братовчед на Левски, но и негов близък другар и съратник“, казва още Стефан Караиванов. Той пък е кръстен на дядо си Стефан Караиванов – народен представител, убит от т.нар. Народен съд.
Дупница бе една от многото спирки на Стефан Караиванов за представяне на книгата. Поканите за гостувания са зачестили, тъй като тази година отбелязваме 150 г. от обесването на Апостола.
От 2013 г. мисията на Стефан Караиванов е именно книгата. Тя се преиздава така, както е написана от Петър Караиванов.
В последните години са направени още три варианта – съкратен вариант и два варианта за деца.
А сега родственикът на Левски е решен да направи и документален филм за Апостола.
Ето какво каза Стефан Караиванов за largoto.bg:
-Г-н Караиванов, за първи път ли сте в Дупница?
-Да. Все още нямам впечатления от града. Но отчитам любезно посрещане и любезна покана. Като отношение съм впечатлен, а града ще разгледам утре.
-Предполагам, че тази година, 150-годишнината от обесването на Левски, имате повече покани за гостувания?
-Да, така е. Книгата я издавам тази година за десети път. Винаги имам много покани за представяне на книгата, но наистина тази година има всенародно въодушевление. Но защо да говорим за Левски само на паметните за него дати? Трябва да говорим за Левски всеки ден и да го почитаме с делата си.
-Ако трябва да кажете едно изречение за Левски, кое би било?
-Стига ми и една дума – България. Ако трябва да са повече думи – любов към България. Това е Левски.
-Според Вас правилно ли възприемаме образа на Левски? Да, организират се чествания, превърнали сме го в икона, но с поведението си следваме ли неговите думи и завет?
-За съжаление не правим нищо, с което да покажем уважението си към Левски с дела. Не изпълняваме нищо от това, което той ни е завещал. За кой път сега отиваме на избори? Вместо да се обединим, продължаваме да са разделяме.
Левски е надминал своето време, а за съжаление ние още не сме узрели за Левски.
На едно представяне на книгата получих много хубав въпрос от едно детенце. То ме попита какво бих направил, ако за един ден съм Левски. Веднага отговорих – революция. Не може да се въртим все в омагьосан кръг. Това, разбира се, го казвам и в кръга на шегата.
-Това ме кара да Ви попитам вашите политически пристрастия в коя посока са?
-Получавал съм и получавам много покани от партии, но отказвам. Категоричен съм, че не бива и няма да допусна обвързването на Левски с партия. В началото на промените, тогава ентусиазиран младеж, имах пристрастия, но вече не. Гледам да се държа настрани от политиката.
-Каква е Вашата оценка за патриотичната или по-скоро патриотарска вълна, която ще обобщим с татусите на Левски и Ботев?
-Изпразнена от смисъл мода.
В нея няма нищо, което съответства на Левски и завета му.
Яхване на вълна, която е удобна и дава на едни самочувствие и смисъл, а на други им дава възможност да яхнат масите. Нямам сили да се ядосвам.
-Изгледахте ли филма на Максим Генчев за Левски и каква е оценката Ви?
-Имам желание да кажа нещо хубаво, но не мога. Филмът е слаб. Веско Плачков се справя добре с ролята. Но има много исторически неточности, а и филмът е слаб като продукция.
-Вие самият искате да направите филм за Левски, кажете ни повече.
-Той ще бъде документален, като базата му е книгата, но и други исторически сведения. Идеята е да го заснемем като документалните възстановки на каналите „Дискавъри“, „Нешънъл Джиографик“ и „Хистори“, т.е. ще има игрални възстановки, но и чисто документална част с интервюта с историци и представяне на ясни данни и факти.
Идеята ми е Левски да не бъде показван в лице, за да не давам повод за ново разделение – защо този актьор, ама как играе, защо не е друг. Левски ще бъде показан в лице само като дете. А и всеки има в своето съзнание образа на Левски и не е нужно да го показваме.
За съжаление, проектът върви много трудно. Заявил съм, че филм ще има и ще има, независимо какво ще ми коства.
Все си мислех, че повече фирми биха се отзовали с готовност, но се оказа, че не е така. А сумата не е някаква космическа в милиони или стотици хиляди. Да ви кажа и никой актьор не каза, че е готова да играе про боно. Набрал съм част от парите и съм решен филмът да бъде заснет и то през тази година. Надявам се да е готов за 1-ви ноември. Денят на народните будители е подходящ, мисля, за премиера.
-Защо не потърсихте държавно финансиране?
-Не желая по две причини. Първата е, че не искам този проект да е в тежест на държавата. Втората е, че не искам след това да бъда оплют, че съм харчил държавни пари. Или за това, че са похарчени пари на данъкоплатците да бъде повод за критика към самия филм. Винаги може да има критика, но не искам да бъда критикуван точно за това, а и така да навредя на възприятието на филма.
Все се надявам, че ще успея със спонсорство. Говорим за 80-90 000 лв. Слава на Бога, има българи, които се отзовават. Продължавам с набирането на средства. Пък ако се наложи, ще си продам апартамента, но филм ще има. Това е част от мисията на живота ми.
-Как решихте да започнете да преиздавате книгата на Петър Караиванов и вие ли финансирате начинанието?
-Да, всяка година финансирам аз тиражите. Тази година има много запитвания. Предпочитам да я продавам на представянията, а и много подарявам. Авторът е мой чичо, брат е на моя дядо. Петър Караиванов е записал спомените на Васил Караиванов, след което прави сам много проучвания. Книгата е писана 50 г., като за първи път е издадена през 1987 г.
Реших, че трябва да я върна към живот, защото тя е исторически достоверна, а беше забравена.
Последните две години правим и издание за най-малките, от него подарих доста на училища, болници и детски градини.
Тази, основната книга, не я пипам. Иначе има един съкратен вариант и два детски.
В тази книга ще намерим истината за Левски. Истината, че майка му не се е самоубила, както вече пишат много сайтове, че къщата му не е била разрушена заради прокарване на път, че брат му Петър не е умрял в мизерия. Книгата не се занимава с клюки, а представя данни.
-Како се случи с архивите?
-Те изчезнаха през 1988 г. след смъртта на Петър Караиванов. Мисля, че може и да са набутани в някое мазе и таван и там ще бъдат безвъзвратно изгубени.
-За моето поколение версията за залавянето на Левски бе една – предаден е от поп Кръстьо. След това се появиха още и какви ли не версии. Каква е истината?
-Пак казвам, че книгата е написана по данните на Васил Караиванов, който е бил в тези събития. А той казва така: за мен няма никакво съмнение, че поп Кръстьо е предателят, всички опити да бъде оневинен не отговарят на историческата истина.
За мен също
донос или предателство от поп Кръстьо са в основата, но самото залавяне на Левски се дължи на низ от събития, някои просто нещастни случайности.
Но е показателно и друго. След залавянето на Левски Васил Караиванов финансира брата на Апостола да замине за Ловеч, за да убие поп Кръстьо. Оказва се, че попът е зорко пазен от заптиета. Защо е бил пазен, ако е нямало нищо?
-Появяват се и истории за героични прояви на странични хора, свързани с Левски. Достоверни ли са или са опит да си повдигнем самочувствието или поне да смекчим срама от предателството?
-За съжаление, има такива, които след като усещат, че делото и животът на Левски ще имат своето заслужено отражение в историята, започват да си приписват и измислят истории.
-Предателството е предателство, но защо поне една пушка не гръмва поне в далечината, че Левски да не върви сам към Голготата си?
-Има поне 7-8 опита Левски да бъде освободен, но по различно стечение на обстоятелствата се провалят. Едно, че тогава не е имало комуникации като сегашните, второ, че очаквания са били, че ще бъде съден в Цариград, а не в София. Имало е по-сериозно подготовка да бъде освободен именно по пътя за Цариград, но процесът и смъртната присъда се изпълняват в София. Той е бил придружаван с малко заптиета само от Ловеч за Търново, когато все още не са знаели кого са хванали. След това е бил с 200, а не с две заптиета. Обичаме си героите.
– Постмортем?
-За съжаление. Но и времената са били такива. Иначе Левски е свален от бесилото и е погребан в гробищата, където сега е Докторската градинка. Всички други теории са несъстоятелни. Той със сигурност е погребан там. Ако е местен след това, което аз лично не вярвам, е някъде около паметника.
-Помните ли момента, когато ви казаха, че сте родственик на Левски?
-Няма такъв конкретен момент. Тази история е по-драматична.
Не се говореше много, а ако се говореше, то се говореше тихомълком в семейството.
Причината бе, че моят дядо Стефан Караиванов, на когото съм кръстен, е убит от т.нар. Народния съд. Той е един от екзекутираните 67 народни представители (б.а. на 1 февруари 1945 г. на Централните софийски гробища са разстреляни около 150 души, сред които и трима царски регенти, трима министър-председатели, депутати, висши военни и царски съветници). Поради това не се говореше много, не смеехме да коментираме тази тема с външни хора. Само няколко от най-близките ми приятели знаеха, че имам връзка с Левски, но не точно каква.
В един момент реших, че стига толкова мълчание. Но баща ми до края на своя живот не посмя да говори. Представете си, че аз, 19-годишен младеж, бях записан като враг на народа, защото моят дядо е бил „враг на народа“. Да, това оставя белег и по тази причина преди промените семейството ми не коментираше родството с Левски. Все пак дядо ми е убит, въпреки че е бил адвокат и е помагал включително на хора с леви убеждения и въпреки че е един от депутатите, подписалите писмото за спасението на българските евреи.
-С какво се занимавахте преди книгата?
-Завърших химия. От самото начало на промените започнах частен бизнес. Първо с маси за книги в София, след това правех почистващ препарат по моя рецепта, след това имах складове. От 2013 г. се занимавам с книгата. Иначе съпругата ми поддържа малко заведение за бързо хранене.
-Какъв е Вашето послание към българите?
-Да почитаме Левски с делата си, да знаем и казваме само истината за него.
